Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Уилям потисна яда си. Искаше му се да каже на Уейлрън да не се държи като мекушава жена. Но нямаше да е добре.

Докато преглъщаше горчивите си думи, един стюард влезе в стаята и застана мълчаливо до вратата.

— Какво има? — попита Уейлрън.

— Един мъж настоява да се види с вас, Ваше преосвещенство. Името му е Джак Джаксън. Строител, от Кингсбридж. Да го върна ли?

Сърцето на Уилям се разтуптя. Беше любовникът на Алиена. Как се бе озовал тук, точно когато кроеше смъртта му? Свръхестествени сили ли имаше този човек? Обзе го страх.

— От Кингсбридж ли? — Уейлрън изглеждаше заинтригуван.

Реган обясни:

— Той е новият майстор строител там. Същият, който донесе Плачещата Мадона от Испания.

— Интересно. Я да го видим. — Епископът се обърна към стюарда. — Доведи го.

Уилям зяпна към вратата със суеверен ужас. Очакваше някой висок страховит мъж в черно наметало да нахлуе вътре и да посочи право в него с обвиняващ пръст. Но когато Джак влезе, Уилям се стъписа от младостта му. Не можеше да е на повече от двайсет и една години. Имаше червена коса, а будните му сини очи пробягаха към Уилям, спряха се на Реган — чиито ужасни мехури по лицето задържаха погледа на всеки, който не е свикнал с тях — и накрая се впиха в Уейлрън. Строителят не беше особено притеснен от това, че се е озовал в компанията на двете най-могъщи особи в околността, но освен изненадващото му безразличие, не изглеждаше особено страшен.

Уейлрън, също като Уилям, долови предизвикателното непокорство в поведението на младия строител и реагира с хладно високомерен тон:

— Е, момко, за какво си дошъл при мен?

— За истината — отвърна Джак. — Колко души сте пратил на бесилото?

Уилям затаи дъх. Въпросът беше стъписващо дързък. Погледна другите двама. Майка му се беше навела напред, втренчена намръщено в Джак все едно, че го е виждала някъде, но не може да се сети с лице, с което да го свърже. Епископът го гледаше с хладна насмешка.

— Гатанка ли е това? — запита Уейлрън. — Виждал съм повече обесени, отколкото можеш да преброиш и ще има още един, ако не говориш почтително.

— Моля за извинение, милорд епископ — отговори Джак, но гласът му отново прозвуча дръзко. — Помните ли ги всичките?

— Така мисля. — Гласът на Уейлрън издаде, че е заинтригуван. — Предполагам, че те интересува някой конкретен.

— Преди двайсет и четири години, в Шайринг, сте гледали обесването на един мъж на име Джак Шеърбърг.

Уилям чу приглушеното ахване на майка си.

— Беше менестрел — продължи Джак. — Помните ли го?

Уилям усети внезапното напрежение в стаята. Около този Джак Джаксън имаше нещо неестествено плашещо. Трябваше да има, за да въздейства така на Уейлрън и майка му.

— Мисля, че си го спомням, като че ли — отвърна Уейлрън и Уилям долови едва сдържания трепет в гласа му. Какво ли ставаше тук?

— Предполагам, че го помните. — Джак отново прозвуча нагло. — Бил е осъден по свидетелството на трима души. Двама от тях вече са мъртви. Вие сте бил третият.

Уейлрън кимна.

— Беше откраднал нещо от приората на Кингсбридж — потир със скъпоценни камъни.

Погледът в сините очи на Джак се втвърди като кремък.

— Изобщо не е направил такова нещо.

— Хванах го лично, с потира в него.

— Излъгал сте.

Последва мълчание. Когато Уейлрън заговори отново, тонът му бе спокоен, но лицето му бе станало твърдо като желязо.

— Езикът ти може да бъде изтръгнат за това.

— Просто искам да знам защо го направихте — каза Джак все едно, че не беше чул грозната закана. — Можете да бъдете откровен тук. Уилям не е заплаха за вас, а майка му изглежда вече знае всичко за това.

Уилям се озърна към майка си. Наистина издаваше, че знае за какво става дума. Изглежда — още му беше трудно да го повярва — визитата на Джак всъщност нямаше нищо общо с тайните планове на Уилям да убие любовника на Алиена.

Реган заговори на Джак:

— Обвинявате епископа в лъжесвидетелстване!

— Няма да повторя обвинението си публично — отвърна хладно Джак. — Нямам никакво доказателство, а и все едно, отмъщението не ме интересува. Просто искам да разбера защо обесихте един невинен човек.

— Махай се оттук — изсъска ледено Уейлрън.

Джак кимна все едно, че не беше очаквал повече. Макар да не беше получил отговори на въпросите си, на лицето му се четеше удовлетворение все едно, че подозренията му по някакъв начин бяха потвърдени.

Уилям все още беше объркан от целия разговор. Намеси се импулсивно: