Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Уилям изгаряше вътрешно от жестока, убийствена ревност. Алиена имаше любовник и цялото графство знаеше за това. Беше родила дете по любов, а съпругът й я беше изхвърлил от къщата си. С бебето си на ръце беше заминала да търси мъжа, когото обичаше и го бе намерила, след като беше избродила половината християнски свят. Историята се разказваше и преразказваше из цяла южна Англия, а Уилям се разкъсваше от омраза всеки път, щом я чуеше. Но беше измислил как да си отмъсти.

Поведоха ги по стълбището и до кабинета на Уейлрън. Завариха го да седи на маса с Балдуин, който вече бе негов архидякон. Двамата духовници брояха пари върху покривка на шахматни карета, трупаха сребърни пенита на купчини по дванайсет и ги местеха от черни квадрати на бели. Балдуин стана, поклони се на лейди Реган, след което бързо прибра покривката и монетите.

Уейлрън стана от масата и отиде до стола при камината. Движеше се бързо като паяк и Уилям изпита отново познатата неприязън. Все пак бе решил да се държи угоднически. Наскоро беше чул за ужасната смърт на графа на Хиърфорд, който се беше скарал с епископа на Хиърфорд и беше умрял отлъчен. Тялото му бе погребано в неосветена земя. Всеки път, когато Уилям си представеше собственото му тяло да лежи в неосветена земя, уязвимо за всичките дяволи и чудовища, обитаващи долния свят, се разтреперваше от страх. Той самият никога нямаше да се скара със своя епископ.

Уейлрън беше бледен и мършав както винаги, а черното му расо бе провиснало от раменете му като пране, съхнещо на клон. Като че ли изобщо не се променяше. Уилям знаеше, че самият той се бе променил. Храната и виното бяха основните му удоволствия и всяка година наедряваше по малко въпреки активния живот, който водеше, тъй че скъпата плетена ризница, която му бяха направили щом навърши двайсет и една, беше сменяна два пъти през последвалите седем години.

Уейлрън току-що се бе завърнал от Йорк. Нямаше го почти половин година и Уилям попита вежливо:

— Успешно ли беше пътуването ви?

— Не — отвърна той. — Епископ Хенри ме прати да се опитам да разреша един четиригодишен спор кой да стане архиепископ на Йорк. Не успях. Спорът продължава.

Колкото по-малко се кажеше за това, толкова по-добре, прецени Уилям. Побърза да смени темата:

— Докато ви нямаше, тук станаха много промени. Особено в Кингсбридж.

— В Кингсбридж ли? — Уейлрън бе изненадан. — Мислех, че онзи проблем бе решен веднъж и завинаги.

Уилям поклати глава.

— Сдобиха се с Плачещата Мадона.

Уейлрън го погледна раздразнено.

— Какви ги дрънкаш, по дяволите!

Отговори майка му:

— Това е дървена статуя на Девата, носят я в процесии. В определени моменти от очите й капе вода. Хората мислят, че е чудодейна.

— Тя е чудодейна! — каза Уилям. — Статуя, която плаче!

Уейлрън го изгледа пренебрежително.

Реган продължи:

— Чудодейна или не, в последните няколко месеца идваха хиляди души да я видят. Междувременно приор Филип поднови строителството. Ремонтират канцела и слагат нов дървен таван на него, и са започнали останалата част от църквата. Изкопани са основите за купола, дошли са нови каменоделци от Париж.

— Париж? — удиви се Уейлрън.

— Църквата сега ще се строи в стила на Сен Дени, каквото и да значи това.

Уейлрън кимна.

— Островърхи арки. Чух да говорят за това в Йорк.

На Уилям му беше все едно в какъв стил ще е катедралата на Кингсбридж.

— Работата е там — заговори той, — че млади хора от моите ферми се местят в Кингсбридж да работят като ратаи, пазарът на Кингсбридж е отворен отново всяка неделя и отнема търговията от Шайринг… Същата стара история!

Погледна двамата притеснено, да не би някой да е заподозрял по-дълбоките му мотиви. Никой от двамата не издаваше подозрителност.

— Най-голямата грешка, която изобщо съм правил някога е, че помогнах на Филип да стане приор — отбеляза Уейлрън.

— Ще трябва да се научат, че просто не могат да правят това — заяви Уилям.

Уейлрън го погледна замислено.

— Какво искаш да направиш?

— Ще опустоша града отново. — „А като го направя, ще убия Алиена и любовника й“, помисли си той и извърна очи към огъня, за да не може майка му да срещне погледа му и да отгатне мислите му.

— Не съм сигурен дали ще можеш — усъмни се Уейлрън.

— Направих го преди. Защо да не мога пак?

— Тогава имаше добро оправдание — панаира на вълната.

— Този път е пазарът. И за него нямат позволението на крал Стивън.

— Не е същото. Филип рискува много с провеждането на панаира на вълната и ти удари веднага. Неделният пазар продължава в Кингсбридж вече от шест години, а и е на двайсет мили от Шайринг, тъй че би трябвало да е разрешен.