Кен Фолет - Устоите на Земята (Част втора)

Същата вечер се въодушеви неимоверно от добрия си късмет. Спряха в едно селце на име Лесей и там Алиена срещна един монах, който живо си спомняше за млад английски зидар, който се бил възхитил на революционно новото ребърчато засводяване в храма на абатството. Алиена ликуваше. Монахът дори си спомни как Джак споменал, че е слязъл в Онфльор, което обясняваше защо не бе оставил следа в Шербург. Макар да беше преди година, отецът говореше словоохотливо за Джак и явно бе очарован от него. Това, че разговаряше с човек, който го е виждал, я окуражи. Потвърждаваше, че е на верен път.

После остави монаха и легна да поспи на пода в къщата за гости на абатството. Докато се унасяше, сгуши бебето плътно до себе си и му прошепна в розовото ушенце:

— Ще намерим тати.

Бебето се разболя в Тур.

Градът беше богат, мръсен и многолюден. Около зърнените силози край река Лоара гъмжеше от плъхове. Беше пълно с поклонници. Тур беше традиционната отправна точка за поклонението до Компостела. Освен това наближаваше празника на Свети Мартин, първия епископ на Тур, и много хора бяха дошли в абатството, за да посетят гробницата му. Мартин бе прочут с това, че срязал наметалото си на две и дал половината на гол просяк. Заради празника хановете и приютите в града бяха претъпкани. Алиена се принуди да наеме каквото може и отседна в порутена пристанищна кръчма, държана от две престарели сестри, които едва кретаха и не можеха да я поддържат чиста.

Отначало не се задържаше много в квартирата си. С бебето на ръце обикаляше по улиците и разпитваше за Джак. Скоро разбра, че градът непрекъснато е пълен с толкова гости, че ханджиите не можеха да запомнят посетителите си и отпреди седмица, тъй че нямаше смисъл да ги пита за човек, който може да е бил тук преди година. Но се отбиваше на всеки строеж, за да пита дали са наемали млад английски зидар с рижа коса, на име Джак. Никой не го помнеше.

Постепенно се разочарова. Нищо не беше чула за него от Лесей. Ако се беше придържал към плана си да стигне до Компостела, почти със сигурност щеше да е бил в Тур. Започна да се опасява, че може да е променил намеренията си.

Отиде в църквата на Свети Мартин като всички, а там видя екип строители, заети с ремонтни работи. Издири майстора строител, дребен и сприхав мъж с оредяла коса и го попита дали е наемал един английски зидар.

— Англичани не наемам никога — сряза я той грубо, преди да е довършила въпроса си. — Английските зидари са калпави.

— Този е много добър — настоя тя. — И говори добре френски, тъй че може да не сте разбрал, че е англичанин. Има рижа коса…

— Не, не съм го виждал — прекъсна я майсторът грубо и й обърна гръб.

Алиена се върна в квартирата си потисната. Да се държат безпричинно грубо с нея бе доста обезсърчаващо.

През нощта имаше болки в стомаха и изобщо не можа да поспи. На другия ден й беше много зле, за да излезе навън и прекара целия ден в лежане в леглото в пивницата, в компанията на речната воня, лъхаща през прозорчето и миризмите на разлято вино и изгоряла кухненска мазнина, просмукващи се до горния етаж. На другата сутрин бебето се разболя.

Събуди я с плача си. Не беше обикновеният лаком, настойчив рев, а тънък и немощен плач. Имаше същият разстроен стомах като нейния, но имаше и треска. Обикновено живите му сини очи бяха стиснати от болка, ръчичките му се бяха стегнали в юмручета. Кожата му беше зачервена и на петна.

Никога не беше боледувал досега и тя не знаеше какво да прави.

Даде му гърдата си. Бебето засмука жадно замалко, после проплака отново и пак засмука. Млякото преминаваше право през него и не му носеше утеха.

В кръчмата работеше една мила млада слугиня и Алиена я помоли да отиде до абатството и да й купи светена вода. Помисли дали да потърси лекар, но те винаги пускаха кръв на хората, а не вярваше, че ще помогне на бебчето, ако му се пусне кръв.

Момичето се върна с майка си, която запали букет сухи билки в една желязна купа. Пуснаха лютив дим, който сякаш попи лошите миризми в стаичката.

— Бебето ще е жадно — давай му да суче колкото може по-често — рече тя. — Самата ти трябва да пиеш много течности, за да имаш достатъчно мляко. Нищо повече не мога да направя.

— Ще се оправи ли? — попита Алиена с тревога.

Жената я погледна съчувствено.

— Не знам, скъпа. Докато са толкова малки, човек не знае. Обикновено преживяват такива неща. Понякога — не. Първото ли ти е?

— Да.

— Просто помни, че винаги можеш да имаш други.