Николай Теллалов - Царска заръка

„Не изтраях и по-рано надникнах в Горната Земя. В същото време, кога земетръси 74 74 Септември 1923 г. — от земни трусове са сринати до основи Токио и Йокохама. сринаха далечни градове на една островна страна, където почитаха змейовете, тъкмо тогава вие, сегашните българи, се хванахте гуша за гуша!…“

„През 1937-а бяхте дръпнали напред, ала тлееше рана от онази злощастна разделна есен!

Ходих в Германия. Полюбопитствах и в Русия се отбих… Докат гледах що става там, сетих се за монголите — диваци същински, дето на орди смазваха всичко, голобради теснооки разсипници, само мизийска плячка 75 75 Мизийска плячка — пълно унищожение; цитираната фраза е на Йоан Геометър и е отнесена до «подвизите» на Василий II Българоубиец. знаеха да вземат! Предстоеше война, каквато не можех да си представя, само дано не се сдуша̀ха зверовете на Злото, че да разкъсат света!

Трябваше ми Верена!!!“

„През войната пак чух за Бялата Жена. Била зашамарила някакъв нехранимайко, понеже мъчел горко животинче. За първи път правеше нещо, освен да обикаля!… Ала не сварих да я застигна…“

„Когато прогонихте малкия си цар — докривя ми за туй, навярно заради името, което носеше момчето…, та в тази година камъните ме повикаха. Проследих дирята. Дълго не разбирах що съм открил. Доста неясно бе, чак насетне реших, че трябва да е остатъчна енергия от смъртта на змей, от Премъдрите. Не беше Верена. Носел е човешко тяло той. Навярно дори не подозирал е, че затвор за змейска душа е бил. И ето, дали получила бе таз душа опрощение и завърнала се в своето Вкъщи, или присъдата доживот била е и клетникът поел е последното изкупление за греха си неведом ми… Не разбрах. Защото се разбързах, щом ми хрумна туй всичко, и втурнах се да търся процеп към Долната Земя… Попречиха ми хора. Вълненията от Страшната война не стихнали бяха, разправия имах. И с онези, които ви задължиха да ги почитате като Освободители, и с другите, що преди сееха смърт от летящите си машини над беззащитната ми земя. Не ме накараха да потъна в гняв, ала ги прегазих от пътя си… само че Проходът вече го нямаше… Питаш се защо ми е бил нужен, след като дебнех появата на Верена-змеица тук, в нашия свят? Исках да надникна… къде е тази…“ — млъкна и рязко се промени. Ослушваше се.

Гръмотевица, без да е оглушително шумна, разтърси къщурката.

— Пак ли ни дебнат? — трепна Елица, дърпайки се от завесения с одеяло прозорец.

— Дебнат… Ала далеч са…

Той взе изстиналите й пръсти в горещи шепи. Очите му отразяваха зеленикавите магически лампички. От шепота му девойката я побиха тръпки:

— Тъй дойдох, та пристигнах в днешните дни. И те срещнах… И сега ще да отидем в Долната Земя с Верена-змеица да говоря. Тя шаркан е, тя знае що е Царска заръка. Предстои ни света да променим. Да променим Народа си, Елице. Да се върнем при него.

— Познавам я от нашествието на угърите-маджари, насъскани срещу ни от ромейския василевс 76 76 Ромейският василевс през 896-а година — император Лъв VI. . Спретна се поход и поставиха боила колобри да наглеждат помагачите ни печенези. През по вашему 896-а. През туй време Царят, още княз тогава, дебнеше византиеца и, кога му дзера пратихме, че издавени са в Дунав и Днепър маджарите, той разпердушини ромеите край Булгарофигон. В учебниците по история тез битки ги пише като война за Цариградското тържище. Бях едва в първо си пълнолетие, на дванайсет години, и змейкинята ни беше командир. Пазеше ни като соколица пиленцата си… Сега трябва да я намеря отново…

— В Долната Земя ли?

Несигурност и нещо като едва удържан изблик на отчаян гняв:

— Ако трябва — там! — Окопити се под учудените й, станали плахи очи и спокойно додаде: — Този път Цветето няма да се измъкне, ами къде е Долната Земя на змейовете ще каже. Узная ли туй, Път дотам ще намеря. Поне сигурно, че Верена там е, не нейде неизвестно къде!… Бре, че хитроумен бил Радан — никой не я усети в онзи камък!

— … Но… защо си я търсил така упорито, пък и сега, щом вече има кой да се грижи за нея, ето Радо…

Витан я прекъсна толкова рязко, че тя онемя. Нима той можеше да бъде груб ??!

— В десети век ще я върна! — изрече младият магьосник и Симеонов джамач.

Елица опулена слушаше разпаленото продължение:

— Да пречистя Историята, мила! Спомни си що е записано в учебниците ви днешни, нека има грешки там доста, ала виж — подир Симеон Велики всичко в България, духът на Авитохол, Ирник, Аспарух и други велики канове се изражда! Обидихме змейовете, що ни закриляха отдън времена, Елице! От десети век до сегашно само упадък и смаляване гледам, повярвай ми! Смаляват се не просто земи — какво значение има туй! — смаляват се сърца и души! Не бива!!! В цял свят се не диша! Затуй Верена трябва да се върне в своето време и да стане Царица вместо Петър.