Николай Теллалов - Царска заръка

— Какво?

— Ще ти обясня — твърдо рече той. — Нека първом седнем.

Те се настаниха един срещу друг на масата. Между тях догаряха свещите и купчината Витанови вещи нямо укоряваше Елица. Младият мъж се пресегна, стисна окуражително ръката й за секунда.

После се облегна и постави китки на ръба на масата.

— Върховете на стрелите бяха омагьосани — рече той. — Не е хубаво да ги пипа непосветен човек. Постъпи неразумно, ала всичко свърши добре… Кое да узнаеш искаш?

Елица се помъчи да събере мислите си.

— Как така „омагьосани“… — измърмори, колкото да подреди малко главата си.

Витан го възприе като пряк въпрос.

— Ами… Аз магьосник съм, Елице. Мога много неща, които сега, в твоето време, вече не владеете…

— От… откъде идеш?… Не, наистина ли се казваш Витан? О, Боже… Моля те, просто ми разкажи всичко отначало. Толкова… толкова не мога да повярвам…

Витан помълча, загледан в разхвърляния си багаж.

Изпъна гръб. Тържествено докосна с пръстите на двете ръце гърдите си с някакъв широк, навярно ритуален жест, все едно поднесе нещо от сърцето си. Опря китки в масата с дланите нагоре. Очите му потърсиха очите на Елица.

Младият мъж тихо заговори:

— Дали са ми име Витан-Вананд, а родът ми Угаин е. Роден съм три лета преди теб, на Верени Вечем 40 40 Верени Вечем — според древнобългарския календар, Вер(ени) е година на дракона, а месецът вечем (пети) е траел от сегашния 24 април до 23 май. или по сегашному през пролетта на 884-та година…

Следящото устройство сигнализира, че охранително-подслушвателната система в дома на Браничеви отново е блокирала. Оказа се също, че магнетофоните не са записали нищо, макар че в хола на апартамента очевидно се водеше разговор. След кратко умуване и няколко нервни телефонни разговора, на адреса бе изпратена кола със специален екип.

Разкопаната за ремонти София в коалиция с поройния дъжд навря Ясен Георгиев и колегите му в дивно задръстване, завършило с великолепно пътно-транспортно произшествие, за щастие — без пострадали…

От немай-къде, след виртуозни псувни и разправии по полицейските честоти, към кооперацията на улица „Цар Иван Асен II“ потегли обикновена патрулна джипка, и то след петнайсет загубени минути.

Ченгетата бяха инструктирани да задържат до пристигане на представители на Националната следствена служба лицата Елица Браничева и младия мъж с нея, отговарящ на следното описание…

Георгиев нервно пушеше в очакване да пристигне другият брониран автомобил — беше отчаяно сигурен, че на съвестта му ще легнат момчетата от патрула.

Дали щяха да намерят поне някакви следи от тях?…

Същата вечер в спешното отделение на института „Пирогов“ постъпи младеж с тежко мозъчно сътресение, по налични у него документи — Кристиян Асенов Аргов. В доклада на полицаите за намиране на човек в безпомощно състояние бе отбелязано, че пострадалият стискал в ръката си малокалибрен спортен пистолет Margollin 4.5 мм, от който очевидно е било стреляно. На местопроизшествието не са били открити никакви следи, изясняващи случая.

Лекарите веднага установиха повишено алкохолно съдържание в кръвта. Сетне те взеха незабавни мерки да отърват момчето от бронхопневмония и го поставиха в отделение за реанимация и интензивно лечение. Не регистрираха по тялото на Аргов наранявания, освен натъртвания при падането.

Бе необяснимо как може да е получил комоцио, без да е имало удар по главата.

Експертизата на оръжието стресна специалиста по експлозиви. При балистичната проверка се изясни, че патроните до един са негодни, освен първият, изстрелян или по-скоро изплют на няколко метра. Химическото изследване показа, че боеприпасите са заредени с нормален за стандартите барут, който обаче не желаеше да гори.

Лаборантът заяви, че това е пълна нелепост.

По самия куршум личаха характерни деформации, но микроскопски анализ не посочи нищо, даващо представа за обекта, с който бе имало контакт парчето олово.

Каквото и да беше го спряло — дъждът се бе погрижил да покрие обстоятелствата на инцидента с покрова на тайната.

Оставаше пострадалият да се свести и да даде обяснения.

Поради лошо взаимодействие в отделните звена на следствени и правоохранителни ведомства, тези факти станаха известни на оперативния работник Ясен Георгиев едва след седмица.

Щом в дъбравата под уморените, почнали леко да жълтеят шуми, постовите подозряха съгледвач, трикратен крясък на сокол бе предаден по веригата часови и стигна до пещерата, където съзаклятниците тъкмо привършваха ритуала за вричане.