Николай Теллалов - Царска заръка

… Кожен калпак, а в него — орлово перо. Смаяното момиче разгъна дълга куртка, повече напомняща кожух. Бе почти черна на цвят, с широки ръкави и плъстени кръпки по лактите и гърба, който бе украсен със сребърни пулове, подредени в познатия й вече знак… как го бе нарекъл Витан? — „дамга за здраве“, да… Якето се закопчаваше с кожени връзки.

Още няколко рога — малки и големи, пълни с различни дреболийки, най-големият вероятно бе приспособен да служи за сигнална тръба и имаше сребърен мундщук.

Елица отметна кичур коса от лицето си и продължи да разглежда.

Имаше връзка книги. Редом с пергаментени — няколко съвременни издания: университетски учебник по физика, другите предимно история и медицина. Музейни корици, а по страници, където липсваха празни места между думите, чернееха черковнославянски кирилски знаци, гръцки и латински букви. Девойката смътно разпозна отделни слова в заглавията: Тукидид, стратегико, ORATIO PRO SVSIDIO LATINORVM…

Остави книгите и продължи да изважда от сака още и още неща…

Немски оксидиран термос. Няколко различнозърнести точиларски бруса. Цял набор ками и ножове в дървени, кожени и метални кании. Едното беше френски щик, навярно от Първата световна. Намери и немски десантен нож с орлова глава и гравиран върху острието надпис Got mit uns 35 35 Got mit uns (немски) — С нас е Бог. . Свастиката на дръжката бе изпилена и едва личеше.

В мека двуджоба кесия иззвънтяха монети. Елица примижа от блясък на сребро и злато. Парите бяха несъмнено стари, някои сигурно византийски, други римски или западноевропейски, в трети заподозря османски лири. Царствени профили, хералдични знаци и орнаментално-декоративни арабски надписи играеха в очите й. Всички те изглеждаха съвсем нови-новенички, току-що извадени от монетен двор.

Вторият джоб на кесията приютяваше кръгла бронзова плочка с радиални и концентрични резки и плоска седемлъчева звезда от същата сплав. Събираха се в дланта й. В бронза бяха гравирани неразбираеми знаци. Плочката и звездата смътно напомниха нещо на Елица. Тя се почуди за какво ли служеха. Следи от изтъркано по метала говореха, че са части на някакъв уред — за гадаене, може би, или нещо древно, отпреди компаса 36 36 Розета , открита при археологични разкопки в Плиска. Предполага се, че изобразява седемте небесни светила. …

Компас имаше на дъното. Голям, изрисуван, украсен. Може би испански.

Девойката насочи вниманието си към нещата от калъфа.

Там имаше двойноизвит лък с отпусната тетива и резервно кълбо корда. Стегнат сноп гладки прави пръчки. Не видя стрели, но в тежка торбичка навярно се намираха остриета. Ала най-чудното нещо беше увито в зебло.

Елица малко разбираше от хладни оръжия. Беше тренирала спортна стрелба и имаше понятие от огнестрелни. Сега държеше в ръцете си сабя и беше сигурна, че не е меч.

Заприлича й на японска катана. С учудване опипа пръстените, чрез които оръжието се закачаше към колана, сториха й се на необичайно място — така сабята стоеше в ножницата на пояса с острата си извивка нагоре.

Елица се реши да улови дръжката и изтегли стоманата от ножницата.

С изумление и възхита тя раздвижи блестящото острие във въздуха. Бе безупречно гладко, синкаво-сиво и пленително-зловещо. Носеше следи от редовно заточване в горната си третина. Дръжката бе въздълга, с дебел пръстен накрая. Имаше инкрустирани неразбираеми руни от сребро, които започваха под малката гарда в основата на острието и опираха в пръстена:

Напомняше й за нещо. Елица сбърчи вежди и ахна, щом се сети къде беше виждала подобна сабя, но без никакъв надпис. На репродукция в археологичен албум от библиотеката на баща си. Отдолу се твърдеше, че това била сабята на Кубрат — владетеля на древната Велика България.

Момичето още веднъж разгледа оръжието. Бе почти сигурно, че си приличат с това от снимката като две капки вода. Не, не съвсем. Тази тук бе доволно бедничка откъм украса, с една дума — войнишко оръжие без излишества. Употребявано, радващо се на грижа и уважение.

Витановата сабя.

Елица едва не я изпусна — толкова й натежа изведнъж. Почувства, че й прималява. Девойката остави стоманената халосия на масата и приседна на стола.

Колко ли кръв е изпила… Що ка̀пи си накарала да опустеят…

Господи!

Витане, мили мой, кой си ти?

Мислеше, че ще получи някакъв отговор, след като извърши това гадно претърсване. А вместо това въпросите забръмчаха в главицата й като разтревожени пчели в кошер, сляха се в многоглас хор и остана само една пропаст недоумение, изумление… и страх.