Николай Теллалов - Царска заръка

Елица!

Ей, какво ти става, как можа да забравиш Елица !

Божичко, това момиче също беше в кюпа и белята много скоро щеше да я намери! Дали онзи цар-Симеонов кадесар щеше да я защити? Щеше ли да е в състояние? Въпреки останалата мътилка от запознанството им и сумрачните съмнения, момъкът изглеждаше много по-различен от аналозите си в настоящата модерна епоха. Ако сър Уолтър Скот не си е фантазирал без задръжки, то някак по̀ биваше да се довери на човек с ранносредновековни понятия за чест, който хабер си няма от „съображения“ като политическа целесъобразност. Както няма представа и за чудовищните възможности на тайните правителствени служби на ХХ век.

Само че и неговите намерения бяха съвсем неясни… и комай нездравословни за Радослав, а оттам и за приятелите му.

Леле, Верена, каква каша забърка, моме…

Зако замислено стегна раницата и я набута под леглото.

Седна и разтвори тефтерчето с телефоните. Намери номера на Елица и продължително го изучаваше като някакъв код, скрил отговора на въпросите му. Сетне се протегна уморено и пристъпи към единственото смислено нещо, което му хрумваше, че е в състояние да направи. Дано да проимаше полза.

Елица се намираше във вихър на кулинарно вдъхновение. В кухнята бе същинско стълпотворение от готварски книги, някои още от баба й, отпреди времето деветосептемврийско. Тълпяха се черпаци, ножове, тенджери и пакети с продукти. Освен фасулски лесните спагети с подготвена гарнитура от гъби, кренвирши и пикантен сос, на печката пуфтеше зелева чорба с яйца. Паниран кашкавал се потеше в похлупци от чешко термостъкло, а във фурната се допичаше най-сполучливият кекс в живота й, при това с пълнеж от боровинково сладко. В момента тя бъркаше салата „руска+снежанка“, танцуваше на място и с цяло гърло пееше заедно с Марта Санчес от радиото.

Никога не се беше чувствала толкова щастлива.

Детински капризна мъка се бе надигнала в нея, когато вчера Витан й съобщи, че ще замине за един ден.

— Ще занеса поздравите ти на морето! — рече той, целувайки ръцете й. — Бърже ще се върна, не ще и усетиш кога пак тук ще съм.

— Донеси ми малко мидички — примири се тя.

— Иска ли питане! Чакай ме утре най-късно за вечеря.

Тъкмо за тази им вечеря Елица толкова се стараеше. В хладилника студенееше бутилка шампанско „Санта Моника“, на масата в хола, върху белоснежна покривка и ленени салфетки, святкаха като саби на парадна гвардия прибори и порцеланови чинии, изчаквателно стърчаха в почетен караул барокови свещници, тънко пушеше парченце сандалово дърво и струйката дим се къдреше от пепелника край букетите цветя, подаващи главици от многобройни вази и вазички.

А в нейната стая на закачалката я очакваше балната й рокля от абитуриентската нощ. Елица с радост установи, че съвсем спокойно се побира в нея. Дори малко се бе издължила на бой през тези няколко години и огледалото я отрази като истинска принцеса в сияйното копринено слънчевожълто.

Ако за капак не постелеше и сатенен чаршаф — да не й е името Елица!

Звънецът на вратата я хвърли във весел ужас, че още не е готова самата тя. Планираше да отвори пред Витан нагиздена, като истинска дама — не така, по избеляла дънкова пола, бивш гащеризон, и в размъкнатата таткова риза…

Елица на пръсти изтича в антрето и надникна през шпионката. Ще го помоли да почака, мъъъничко!…

В рибешкото око на шпионката тя видя, че на площадката стои Катето. Уф! Ами… добре де, таман ще се консултира…

Катето я поздрави някак унило и стреснато заоглежда високия таван и сенките в ъглите му. Елица я задърпа навътре, но приятелката й се опъна. Щастливата млада домакиня внимателно се взря в тебеширеното лице на Катето.

— Ау, миличка, какво ти е? Нещо случило ли се е…

— Ела да поговорим навън — промърмори Катето. — На по едно кафе. Моля те .

Елица се поколеба само миг. Боже, какво лошо е сполетяло най-добродушното, най-милото и скъпо същество, което познаваше… след Витан, разбира се.

— Ей сегичка! — и тя изприпка в кухнята да огледа не остава ли нещо включено, което не трябва, и да хвърли готварската престилка. Остави радиото да свири и то изпрати двете момичета с един вече поостарял, но непреходен хит:

Докато обуваше маратонките, Елица понечи да попита какво има. Приятелката й имаше отнесено-угрижен вид, правеше някакви знаци с ръце, въртеше комично очи и въсеше вежди.