Николай Теллалов - Царска заръка

Внезапно си спомни една тренировка. За няколко дни при тях бе пристигнал сенсей 20 20 Сенсей — учител. от Япония. Гостът, едно такова сухо безобидно старче с лице като сушена ябълка, седя полузаспал в доджото 21 21 Доджо — тренировъчна зала. и скоро всички престанаха да го забелязват. Ала на следващия път той излезе на гейку 22 22 Гейку — схватка. . Накара да го нападат четирима от посоки север-юг и изток-запад. С изненадващо мощен коремен глас изрева: Хаджиме 23 23 Хаджиме! — започвай! ! и облечените в тренировъчни брони мъже несмело пристъпиха към него. Струваше им се, че ще го пребият за секунди, ако си позволят сериозни удари. Не стана съвсем така. По-точно съвсем не така. За четвърт минута нападащите бяха натръшкани, без сенсеят да е докоснал и един от тях. Той просто избягваше насочените бамбукови саби, плъзгаше се по ударите и те попадаха върху съюзнически глави, ръце, крака, гърла и кореми. Нападащите се „изклаха“ взаимно, докато старчето на практика не помръдна от място. Трепкаше си в един квадрат по-малко от метър на метър в центъра на бесния танцов вихър на атаката. С пронизително „Ямеее!“ 24 24 Яме! — спри! той спря схватката, поклони се на един от запъхтените кендоки 25 25 Кендоки — човек, занимаващ се с кендо („пътят на меча“) — японско бойно изкуство за фехтовка. и го отпрати в редицата смаяно наблюдаващи, а на негово място извика друг. И така за половин час извъртя цялото доджо мъже и двете жени, които тренираха заедно с тях. Никой не успя да го докосне, но упорито продължиха да си нанасят страхотни удари един на друг, подведени от сенсея. Ударите, за които на състезание не биха получили точки, защото не бяха чисти техники, попадаха често извън протекторите — тоест по най-болезнените места. Губеха равновесие, псуваха изпод решетките на шлемовете в нарушение на рей-хо 26 26 Рей — поклон, проява на вежливост и уважение към противника; рей-хо — правила за учтивост в доджото. , охкаха, когато бамбукът ги перваше яростно по незащитени части на тялото. Японецът на моменти изглеждаше като мараня. Почти никой не разбираше какво става. А в реална битка не би имал и шанса да размисли какво се е случило…

Накрая всички седяха в традиционната поза сейза 27 27 Сейза — седяща поза, традиционна за Япония (на несвикнали с нея европейци само за няколко минути им се схващат краката). и гузно пъхтяха, докато старецът им изигра десетте кендо катѝ 28 28 Ката̀ („примерна форма“) — комплекс движения и хватки; в кендо катите са десет и се играят от двама партньори. и после още няколко, вече от яй-до 29 29 Яй-до — по-древно от кендо изкуство за боравене с катана, идеалът е победа с един-единствен удар от положение на оръжието в ножницата. . Всеки усещаше хлад в стомаха, докато японецът размахваше вече не бамбукова пръчка, а истинска катана 30 30 Катана — самурайски меч (собствено сабя , защото острието е извито и заточено от едната си страна). , от която, колкото и плавно да се движеше стоманата, въздухът избучаваше сякаш стършел.

Тогава не му бе хрумнало, но по-късно му просветна, че урокът, даден им от възрастния майстор — кой ли го разбра в същина?! — е една прелестна илюстрация на Христовия принцип за неотговаряне на Злото със зло. И побеждаването му, без да се използват покваряващите му инструменти.

Истински велик е онзи, който не прилага силата, която владее. Тя сама по себе си е в състояние да гаси агресията, предизвиква отстъпление, признаване на поражението без битка. Бойно изкуство, разбирано като Съдба .

Точно след този случай Зако се запита какво продължава да прави в това доджо, където идеалът бе далеч от неговите схващания.

От много време тренираше бойни изкуства. По-младите инструктори имаха усет към невидимото. Те вършеха съвестно работата си, включително това да съхраняват екипите и да търсят зали за тренировки. Обаче в ръководството на федерацията стояха, меко казано, странни хора. И те често се месеха. От изкуство нещата се превръщаха в занаят . Тласкаха кендо към това да стане то спорт, сиреч — зрелище. Зако искаше да стигне до същността, външното лустро не го привличаше. Недоумяваше как може да се занимава човек с карате, да речем, само заради възможността да се перчи. При това да тренира упорито години, дълги години, и да има дори създадено име… а да е пълен простак и с морал на боклукчийска кофа, бълваща навън съдържанието си.