Николай Теллалов - Царска заръка

— Набори ли сме? — не сдържа учудването си Зако.

— Половин година под тебе съм. Дишам ти във врата.

— Верно?

— Ами да. Що, по-възрастен ли изглеждам?

— Определено.

— Не си от деликатните хора, да знаеш. Лъчо, да си чувал за Бялата жена 18 18 Високата бяла жена — неизяснено митологично същество от старите български предания, описва се еднообразно в цяла България; нищо не прави, освен с появите си да плаши хората; ВНИМАНИЕ: видяна е около 1940–1942 г. в село Теплен, Неврокопско (Гоце Делчев), където тя уж зашлевила шамар на едно хлапе… ?

— За кой??

— Тай се, няма значение… Подробност от свидетелски показания. Не мога да преценя дали има тежест и място. Ех… Слушай, това, което ще ти кажа… е много сериозно.

— Ъм?

— Трябва да изчезнеш.

Зако не отговори, само вдигна вежди, докато отпиваше джина си. Вече не обръщаше внимание на пируетите в монолога на Георгиев. Какво ще бъде сервирано сега?

— Кофти загазихме с този случай.

— Как така?

— Точно сега ще е най-удобно да драснеш, докато в службата сме ангажирани с маризите в Косово и гешефтите около това… Да, да, много може да се опарим, по-близо ни е от Бургас тая пуста Прищина! Та затова… ние там гледаме да…

— Кои „ние“.

— Ти. Аз. Службата.

Лъчезар помисли малко и убоде Георгиев с присвити очи.

— Според мен ти не си от НСС. Службата ти повече се занимава с приватизация , да не го кажа още по-направо, че ще вземеш да ми се обидиш. Най-благородното, което вършите, е промишлен шпионаж…

За миг Георгиев се ококори и сетне ъгълчето на устата му трепна в невесело подобие на усмивка.

— От кои си всъщност? — настоя Зако.

— От добрите.

— Хм!… И кой е срещу… нас ?

— Лошите.

Лъчезар го изгледа и загаси цигарата.

— Май ще си ходя.

Георгиев направи някакво движение, все едно искаше да го хване за ръката. Зако дори се изненада, че не го стори. Георгиев обаче само каза:

— Чакай, недей…

Агентът, или какъвто се водеше там, се заколеба отново, потърка носа си с показалците и сухо изрече:

— Службата… в която съм… не можем да те предпазим от… заинтересовани организации от чужбина. И от наши… ммм… групировки, ъъъ… на частна практика. Всъщност… дори редица хора от нашия отбор решиха, че не е редно сами да разплитаме проблема. Разбираш ли какво ти говоря? Аз и някои мои колеги изобщо не определяхме хавата в Службата допреди буквално две-три години. А и сега още не сме в състояние. Може би след известно време, петилетка да речем, тогава ти би могъл да бъдеш защитен така, както една държава може да защити свой ценен гражданин. Не си прави илюзии, ценно е това, което знаеш и което още не си казал, а не черните ти очи. Да сме наясно. Говоря ти абсолютно по работа, служебно, делово. Ние много бихме искали да те скрием… но други от нашите… и бившите наши, сега частни лица… те ще те поднесат на тепсия… И не зная кое би било по-добро за тебе…

— Нещо пак не ми стана ясно…

Георгиев го спря с жест.

— Слушай, наборе, в момента искам да те уплаша. Само така ще разбереш колко шибана е ситуацията. Не вярвам да има голяма разлика между това да се озовеш в лапите на ЦРУ, NORAD, NSA 19 19 North American Aerospace Defence Command — NORAD — Въздушно-космическа охранителна служба на САЩ; NSA — Агенция за национална сигурност. или аналогичните кантори у руснаците. А братушките много биха те искали, защото си мислят, че става дума за качествено ново химико-бактериологично оръжие. Отровата на змейкинята имам предвид. Открай време много си падат по тия работи… Виж, бая хора напуснаха силовите структури, и не само полицията, но и разузнаването, а те знаят как да сметнат две и две. Та ако бързо не вземеш мерки да офейкаш някъде… ще дойдат онези . Все едно са си вкъщи, даже по-зле — на кого му пука за туземци…

— ГООО!!!… О! А?!! — изрева цялото заведение, задави се с крясъка си и зави обидено. — ГРЕДАаа…?! Мама му и късмет чилавертски! Абе, ЗАЩО, БЕЕЕЕ… Карпеджяни, насери се от кеф!…

Зако гледаше в порцелановосините очи на Георгиев и изведнъж разбра, че наистина е уплашен. Стомахът го сви и сърцето захлопа — дълбоко, силно, в ритъм на погребална камбана. Шумно пое въздух и усети как по гърба му се стича пот и ризата подгизва, вече не само от жегата.

Наоколо цареше диво разочарование и коментари, на екрана следваха ефектни повторения на пропуснатия гол. От тонколоните коментаторът на радио „Хоризонт“ също се задъхваше покрусено. Сияйна сянка от американското футболно лято ’94 вече не лежеше на лицата на хората в заведението.