Николай Теллалов - Царска заръка

В прегръдката му времето летеше, крачките се нижеха и разстоянията се свиваха…

Поспряха на площад „Народно събрание“. Вдигнаха глави към паметника на Цар Освободител. Витан стисна зъби. Елица внезапно изпита непоколебима увереност, че това му е нещо като навик — да застава тук и да поглежда… какво?

— Нике, богинята на победата — рече тя, като посочи крилатата фигура с меч, рееща се над войниците. — Като малка все я рисувах, само че не й харесвах, че е въоръжена…

Подминаха зелено-бял полицейски джип, който се тресеше от бурен смях — навярно в колата четяха някое ново българско криминале или „101 вица“.

Когато закрачиха в здрача на нейната улица, девойката каза:

— Оттук някога минаваше трамвай. В по-тясното на улицата бръснеше кленовете и се клатушкаше като кораб. Бях много малка тогава. Чудно е, как си го спомням…

С безпокойство си помисли, че любимият й ставаше все по-умислен и самовглъбен.

Какво го мъчеше?

Не смееше да попита…

В дъното на улицата над блоковете изгря червена нащърбена луна, в акациите бляскаха първите светулки.

Още с първите минути на следващото денонощие радиото взе да помпа настроение и реваншистки амбиции за първия мач на България в това световно. Някак между другото се спомена за държавна такса във вузовете на страната, но биде наблегнато, че парното и топливата ще продължават да се субсидират от държавата…

Още от сутринта денят жареше. Черни връх се криеше под буклеста перука. Бе горещо и слънцето слепеше отгоре, но за щастие подухваше. Скоро прахолякът стана непоносим.

Около два часа̀ телефонът у Закови зазвъня. Лъчезар вдигна слушалката. След петнайсетина секунди той отговори с кратко „добре“. Излезе почти веднага. По улиците виеха линейки и полицейски коли. От вестникарски сергии масово и със стръв се изкупуваха спортни издания. На път към мястото на срещата Лъчезар обърна лице нагоре. В дълбоката синева на зенита бяха заплували искрящо бели предвестници на дъждовното войнство: едни — мощно-кълбести, други — заканително парцаливи и разрошени. Обикаляха небето над Софийско поле и трупаха сили.

Този път Ясен беше в дънки, със спортно лятно сако и изглеждаше далеч по-човешки.

Заведението бе претъпкано, но всички следяха по телевизора мача България — Парагвай. Дори барманът не брои парите, бегло отвърна на поздрава, а очите му се намираха в екрана. Зако и агентът Георгиев се свряха в дъното на задименото помещение. Свободни столове както винаги нямаше и те седнаха върху каси от кока-кола.

— … консултанти… окултисти, етнографи? — с раздразнение говореше оперативният работник. — Астор? Екзорсисти? Двата ни синода? Папата? Или Далай Лама, някой аятолах? Никой нищо не знае, нищо не разбира от тези неща. Философства, разсъждава, строи хипотези, обаче конкретно — хабер си няма! Магове? Все шарлатани. Да намерим дори такива, които и до бели коси биха останали чираци — пак ще е добре… Врачки? Шантава, противоречива работа. Всеки има своя доктрина, свои принципи, иди се оправяй. Освен астролозите и хиромантите никой друг няма обща, криво-ляво научно призната система. Фраш диви таланти и нищо култивирано, обучено, школувано… Тай се.

Ченгето нетипично нервно за него смачка с мършави възлести пръсти цигарата в пепелника. Лъчезар безмълвстваше. Накъде бие този пън неясен?

— Сегашните академични среди като дяволи от тамян бягат от тези неща. А учен като Нютон, великият Нютон, той се е занимавал с метафизика. Днешните пък въртят нос — сакън да не им иде на вятъра „научната репутация“. Затова сега не разполагаме с никакви Учители, с никакви магически технологии, освен с най-примитивните. А примитивните са, ако щеш, нерентабилни. Чисто и просто неизгодни за прилагане извън лабораторни условия. Един кой и да е хай-тек продукт гълта много средства и интелектуална енергия, но употребата на такава технология дава качество, плюс по-ниска цена. Все едно да копаеш язовир на ръка или с багери. Багерите са скъпи, защото в тях е вложена инженерна мисъл, конструкторска работа и промишлено производство, демек — пари, средства някакви. А циганите с кирките се пръкат като кучетата. Обаче дейността, дали ще е язовир, египетска пирамида или Стоунхендж, в крайна сметка излиза по-евтина с „багери“ , не с цигани. И ако сега някоя световна сила… абе, даже вземаш коя да е цивилизована страна, а не изключвам от това число нашата си, и когато тази държава хикс получи онова, което наричам „магическа технология“… а!? Непредвидима работа… Опасна. Векове наред човечеството е унищожавало онези свои представители, които са имали свръхестествени дарби. Това са сторили предшествениците ни. Църквата, инквизицията, държавата, материалистичната наука… Обществото, демек всеки посредствен средностатистически човек. Навярно от страх. Страхът, наборе, управлява света, от мен да го знаеш…