Николай Теллалов - Царска заръка

Здесь есть возможность читать онлайн «Николай Теллалов - Царска заръка» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Царска заръка: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Царска заръка»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Царска заръка — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Царска заръка», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

В прегръдката му времето летеше, крачките се нижеха и разстоянията се свиваха…

Поспряха на площад „Народно събрание“. Вдигнаха глави към паметника на Цар Освободител. Витан стисна зъби. Елица внезапно изпита непоколебима увереност, че това му е нещо като навик — да застава тук и да поглежда… какво?

— Нике, богинята на победата — рече тя, като посочи крилатата фигура с меч, рееща се над войниците. — Като малка все я рисувах, само че не й харесвах, че е въоръжена…

Подминаха зелено-бял полицейски джип, който се тресеше от бурен смях — навярно в колата четяха някое ново българско криминале или „101 вица“.

Когато закрачиха в здрача на нейната улица, девойката каза:

— Оттук някога минаваше трамвай. В по-тясното на улицата бръснеше кленовете и се клатушкаше като кораб. Бях много малка тогава. Чудно е, как си го спомням…

С безпокойство си помисли, че любимият й ставаше все по-умислен и самовглъбен.

Какво го мъчеше?

Не смееше да попита…

В дъното на улицата над блоковете изгря червена нащърбена луна, в акациите бляскаха първите светулки.

Още с първите минути на следващото денонощие радиото взе да помпа настроение и реваншистки амбиции за първия мач на България в това световно. Някак между другото се спомена за държавна такса във вузовете на страната, но биде наблегнато, че парното и топливата ще продължават да се субсидират от държавата…

Глава 5

„Равен мач — загубен мач. След много фукни — накрая ръц!“

констатация на запалянко

1

Още от сутринта денят жареше. Черни връх се криеше под буклеста перука. Бе горещо и слънцето слепеше отгоре, но за щастие подухваше. Скоро прахолякът стана непоносим.

Около два часа̀ телефонът у Закови зазвъня. Лъчезар вдигна слушалката. След петнайсетина секунди той отговори с кратко „добре“. Излезе почти веднага. По улиците виеха линейки и полицейски коли. От вестникарски сергии масово и със стръв се изкупуваха спортни издания. На път към мястото на срещата Лъчезар обърна лице нагоре. В дълбоката синева на зенита бяха заплували искрящо бели предвестници на дъждовното войнство: едни — мощно-кълбести, други — заканително парцаливи и разрошени. Обикаляха небето над Софийско поле и трупаха сили.

Този път Ясен беше в дънки, със спортно лятно сако и изглеждаше далеч по-човешки.

Заведението бе претъпкано, но всички следяха по телевизора мача България — Парагвай. Дори барманът не брои парите, бегло отвърна на поздрава, а очите му се намираха в екрана. Зако и агентът Георгиев се свряха в дъното на задименото помещение. Свободни столове както винаги нямаше и те седнаха върху каси от кока-кола.

— … консултанти… окултисти, етнографи? — с раздразнение говореше оперативният работник. — Астор? Екзорсисти? Двата ни синода? Папата? Или Далай Лама, някой аятолах? Никой нищо не знае, нищо не разбира от тези неща. Философства, разсъждава, строи хипотези, обаче конкретно — хабер си няма! Магове? Все шарлатани. Да намерим дори такива, които и до бели коси биха останали чираци — пак ще е добре… Врачки? Шантава, противоречива работа. Всеки има своя доктрина, свои принципи, иди се оправяй. Освен астролозите и хиромантите никой друг няма обща, криво-ляво научно призната система. Фраш диви таланти и нищо култивирано, обучено, школувано… Тай се.

Ченгето нетипично нервно за него смачка с мършави възлести пръсти цигарата в пепелника. Лъчезар безмълвстваше. Накъде бие този пън неясен?

— Сегашните академични среди като дяволи от тамян бягат от тези неща. А учен като Нютон, великият Нютон, той се е занимавал с метафизика. Днешните пък въртят нос — сакън да не им иде на вятъра „научната репутация“. Затова сега не разполагаме с никакви Учители, с никакви магически технологии, освен с най-примитивните. А примитивните са, ако щеш, нерентабилни. Чисто и просто неизгодни за прилагане извън лабораторни условия. Един кой и да е хай-тек продукт гълта много средства и интелектуална енергия, но употребата на такава технология дава качество, плюс по-ниска цена. Все едно да копаеш язовир на ръка или с багери. Багерите са скъпи, защото в тях е вложена инженерна мисъл, конструкторска работа и промишлено производство, демек — пари, средства някакви. А циганите с кирките се пръкат като кучетата. Обаче дейността, дали ще е язовир, египетска пирамида или Стоунхендж, в крайна сметка излиза по-евтина с „багери“ , не с цигани. И ако сега някоя световна сила… абе, даже вземаш коя да е цивилизована страна, а не изключвам от това число нашата си, и когато тази държава хикс получи онова, което наричам „магическа технология“… а!? Непредвидима работа… Опасна. Векове наред човечеството е унищожавало онези свои представители, които са имали свръхестествени дарби. Това са сторили предшествениците ни. Църквата, инквизицията, държавата, материалистичната наука… Обществото, демек всеки посредствен средностатистически човек. Навярно от страх. Страхът, наборе, управлява света, от мен да го знаеш…

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Царска заръка»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Царска заръка» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
Николай Теллалов - Да пробудиш драконче…
Николай Теллалов
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
libcat.ru: книга без обложки
Николай Теллалов
Отзывы о книге «Царска заръка»

Обсуждение, отзывы о книге «Царска заръка» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x