Николай Теллалов - Царска заръка

— … Човек може ли да бъде тъй… „обсебен“?

— Да, ала по-мъчно е. Най-бива кога е драговолно… и кога доверяваш се на другия. Сиреч, когато го обичаш. Обичаш! — не само обладаваш или искаш за своя си корист! … Сегашните хора бъркат любов с плътската наслада, макар в плътското влечение огромна дива сила да има, не обуздава се лесно. Прастара мощ е, а Обичта е друго… Всички времена имат недосхващане за туй, ала сега като че ли е най… Не, не бива да съдя… За що умисли се, Елице?

— Слушам те. Никого не съм чувала да говори така.

Умълчаха се за малко. Дъждовното воинство във висините скри слънцето, притъмня и прихладня. Елица обърна с клечка умрял бръмбар. Отдолу се разбягаха дребни мравчици. Девойката се загледа в тях. Суетяха се като работници, демонтиращи стара гемия.

— Мъртвите… — внезапно попита тя, като стрелна с бързи очи мухата, която Витан преди малко бе лишил от живот. — Къде отиват?

— Къде отиваме… Връщаме се, откъдето сме дошли, навярно.

— … Говорят ли?

— Мъртвите затова са мъртви, защото не говорят. — Той се позамисли в припомняне на нещо. — Понякога душите се задържат по-дълго край любими места или приятели. Това ли имаше да питаш?

— Сетих се за баба ми… — с прелетяла сянка на тъга рече Елица.

— Отделен от тялото дух угасва бърже или бавно тлее… а нищо чудно е да се слива със…

— Кое? С Божествеността? Която е като огън, а душите — искри? Или… Бог се състои от всички нас… и раждани преди, и тези, които живеем сега, и неродените още. Познах ли?

— О — отрони Витан, с почуда и възхищение, — туй не знам го, Елице. В Магията, не мисля, че чак нужно е общуване с Божественото, защото тя не е да търсиш Тангра в душата си, ами само да боравиш със Силата в многото й лица, от Небето дадени… Уменията на Магията нямат нищо общо с Прозрението или как да си щастлив, да се погаждаш с хора и себе си, макар те важни неща да са, понеже трябва да бъдеш сигурен и да вярваш на сърцето си…

— „Тангра“ ли каза?

— … Тъй ли рекох? Е, нека е Господ, Аллах, все общо е. Само казвам ти, че да си магьосник, не е религия, не е вяра, осъзната и не, в някакво Начало, ами просто въпрос на умения и похвати. Както в спорта! — Витан с широка усмивка посочи гребците.

— Знаеш ли, стана ми студено — призна си Елица.

— Тръгваме! — съгласи се той и с лекота скочи на крака.

Вече в автобуса за София изведнъж рязко им замириса на прах и веднага ги настигна едър порой. Доколкото можеше да се съди през обилно заливаните прозорци, отвън булевардът за секунди стана пълноводен като венециански канал. Шофьорът на рейса намали скоростта. Край дъждовни струи се носеше воден прах и от свъсеното небе се извиха и накъдриха грамадни светкавици, облаците замлатиха с гръмотевични чукове по покриви.

Навсякъде трепващите от гърмежите хора се втурваха да се спасяват, прикрити кой с каквото може. Тълпи се криеха под навесите на спирките, мокри до кости, от тротоарите се вдигаше пара.

Точно за откриването на Световното първенство по футбол в Париж пороят утихна. Народ се тъпчеше в транспорта, всеки забързан към сухото вкъщи. Но остатъчен дъждец пръскаше още два часа за досада на храбрите продавачи по сергиите, въоръжени с телевизори, портативни марки от съветско време. А между туй в ефир излезе нова радиостанция, приела, че по случай дъжда ще й върви като по вода. Повечето слушатели обаче останаха верни на шоуто по „Хоризонт“ от десет вечерта, чиято рекламирана тема за камикадзе силно ги бе развълнувала.

Да, интересуваха се гражданите от източен самурайски дух!

Елица и Витан не чуха нито дума от предаването…

… Нощта бе облачна, луната едва прозираше през прозореца в спалнята. Електрическа повреда отърва обитателите на кооперацията от наглата светлина на рекламите отсреща.

Елица се размърда в дрямката и се сепна от това, че до нея нямаше никой. Уплаха прогони съня, тя почти скочи от леглото…

Витан седеше на бюрото и като че нещо пишеше. Бе задълбочен и още по-сериозен. Момичето го наблюдаваше скришом, как той дълго гледа̀ календара и сякаш накрая остана доволен. Върна се безшумно и тя отметна одеялото насреща му. Той се учуди:

— Та не спиш ли? Как не съм те усетил!

— Не ми се пилее време в спане. Гледах те. Какво правеше?

— Сметки. И мисля мотор да купя. Какво ще кажеш?

— Уха. Нали ще ме возиш?

— Ще ли питане?…

— Прегърни ме… — и зашепна в ухото му: — Пази ме вече, чу ли…

— Казах заклинанието, обич ми, спокойна бъди.