Николай Теллалов - Царска заръка

Елица го гледаше с големи очи.

— Не си чувала нищо подобно? Не е чудно. Девет начина има магия да яздиш, ала останало е толкоз, колкото само да се знае, и то като във винена мъгла, че едно време сме го могли. Пепел… Не върши никой веч магия истинска в тоз свят.

— Защо?

Витан дълго мълча, свел глава. Елица не виждаше лицето му.

— Променят се хората, навярно — измърмори той мрачно и глухо с някаква сива сянка в гласа.

— Амиии… — побърза да го разведри момичето. — А какво може един Висш маг?

— Всичко.

Тя се опита да си го представи. Прехапа устни и почти изохка тихичко:

— Ау, сигурно ужасно е да можеш всичко…

— Навярно само отдолу тъй изглежда, че на орела свят му се вие. Е… когато можеш всичко , трябва… да, добре е да знаеш дали точно него искаш, а не нещо инакво… Тежки са стъпките към овладяване на всеки нов пръстен. Всяка стъпка трае различен брой години, според това колко си чевръст, способен и колко добър Учител е онзи, у когото чиракуваш.

Той отново млъкна и прекара пръсти през очите и косата си. Продължи забързано, предварвайки любопитството на девойката:

— Овладелият Висшата магия от Силата вещи и неживи духове прави. Ала туй изисква много да натрупаш или почерпиш от потока, а това би предизвикало… да речем зима посред август… За да не стане тъй, можеш да укротиш земетръс, стига да има зароден такъв, и при туй да не изтървеш Силата. Не само за теб ще е пагубно, че и за земята, гдето си. Всъщност винаги разклаща се Равновесието, а държиш юздите му не просто с ръце, а и с душа… Затуй магесникът бива да е спокоен като езерно огледало. И доста якост, здраве, жилавина му трябва. Тогаз велики дела стават… и уморяват, защото сякаш ламя си впрегнал и скали на нива разорал… Инак ще разсее, ще изтърве слабият трупаната мощ и нито ще сполучи, че и ще си навреди. Колко по-засукана магия желаеш, толкоз повече Равновесието на Всемира се разклаща. От едно място градушка пропъждаш, тя другаде на чер зъл вихър става. Ала силно ако Равновесието разлюлееш, тогаз Светът магьосника нечестит премазва, за да продължи-пребъде както и преди.

— И това… със заклинания, с какво — тя размаха ръце, — ммм?

— Словата само ума загряват и волята на магесника в боен ред строяват. Колкото по-напреднал е човек по пътя на магията, толкоз по-малко нужда има думи заклинателни да бъбри, с десница знаци чудесни да сторва. Мисъл и страст слова и ръце заместват, мила Елице.

— Ами… ясновидците, които чуват гласове… те?

Витан изтупа пръстите си от невидим прах.

— Тях Дарбата ги владее, не те нея. Всеки вижда по нещо. Усеща къде е някой човек сред безчет други или що ни чака в бъдещ ден съзира. То е като силата на ръцете. Едни вдигат десет оки, някои осем, други — една, ала сто пъти без прекъсване! Ала… Туй, що като послания получават, то е нещо немислимо. Немислимо, защото невъзможно е да бъде изречено-казано, не може да бъде назовано. А има ясновидци, те дръзват да тлъмачат непреводимото, турят великото в тесни плоски рамки на речта човешка, сиреч в образ на разсъждение… Как да го река по-ясно? С хорски език не става… Има друг за това.

— Ти знаеш ли тоз език? — попита съвсем сериозно Елица.

Той се подсмихна.

— Бих бил Превелик , ако го знаех. А и Езикът не е един . Ала видело-разбираемо става туй, щом излъжем думите. Ето, снимка пак си представи. Ясно ти е за какво тя говори, защото тез неща си виждала преди. Ала е плоска и ако снимат нещо, което е доста засукано, с височина, дължина и широчина… ще ли го познаеш? Ами нещо, което има повече от шир, длъж и високо…

Елица се замисли за миг.

— Говориш за повече пространствени измерения, нали?

— Мм… Да, щом ти е по-лесно, представи си го така. Сега с тез думи го казвате…

— „Както… сега… казвате“ — озадачено, но със закачлива усмивка, тя повтори подир него. — Сякаш ми говори някой стар дядо, не ти, ха-ха!… О, не се сърди! Шегувам се!

— … Не ти се сърдя…

— Разбирам което разказваш… А… има ли нещо вярно в тези истории за магьосници, които се превръщали в различни животни, както в приказките?

— Тези не са хора. Великите Майстори на Лъжата обаче могат да проникнат в съзнание на животно, да го приспят и яхнат ума му, да чуват и виждат през него. Отстрани наистина изглежда, сякаш превърнали са се в орел, кон или куче! Ала туй е хлъзгаво умение, може да разстрои разсъдъка, а пък ако убие някой животното, магьосникът ще почувства смъртта на създанието, което е обсебил… а туй наистина Страшно е!