Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

Да изчезне! Берта трябваше чисто и просто да изчезне; тялото й не можеше да бъде погребано в гробището, нито изоставено в гората. След като чужденецът установи, че желанието му е изпълнено, трябва да я изгорят и да разпръснат пепелта в планината. И на теория, и на практика тя ще помогне на тази земя отново да стане плодородна.

— За какво си се замечтала? — прекъсна Берта нейните размишления.

— За огън — отвърна жената на кмета. — За хубав огън, който да стопли телата и сърцата ни.

— Добре, че не живеем в средновековието; знаете ли, че някои хора от селото ме смятат за вещица?

Невъзможно беше да излъжат, защото старицата щеше да се усъмни; жените кимнаха утвърдително.

— Ако живеехме в средновековието, можеха да поискат да ме изгорят — просто така, само защото някой е решил, че съм виновна за нещо.

„Какво става? — мислеше си хотелиерката. — Нима някой ни е издал? Дали жената на кмета, която сега е до мен, не е дошла тук преди това и не й е разказала всичко? Дали свещеникът не се е разкаял и не е дошъл да се изповяда пред една грешница?“

— Много ви благодаря за посещението, но съм добре, в отлично здраве, готова на всякакви жертви, включително и тези глупави хранителни диети за понижаване на холестерола, защото искам да живея още дълго.

Берта стана и отвори вратата. Двете жени се сбогуваха с нея. Събранието на площада още не беше свършило.

— Все пак се радвам, че дойдохте. А сега ще спра да плета и ще спя. Честно казано, аз вярвам, че белязаният вълк съществува. Вие сте млади, дали не бихте се съгласили да постоите тук наблизо, докато свърши събранието, за да съм сигурна, че той няма да дойде до вратата ми?

Двете се съгласиха, пожелаха й „лека нощ“ и Берта се прибра.

— Тя знае! — каза тихо хотелиерката. — Някой й е казал! Не забеляза ли иронията в гласа й? Тя разбра, че сме тук, за да я следим, не видя ли?

Жената на кмета бе объркана.

— Не е възможно да знае! Някой трябва да е луд, за да й каже. Освен ако…

— Освен ако какво?

— Освен ако тя наистина е вещица. Спомняш ли си как подухна вятър, докато разговаряхме?

— Прозорците бяха затворени.

Сърцата на двете жени се свиха и вековните суеверия изплуваха в главите им. Ако тя наистина беше вещица, тогава нейната смърт, вместо да спаси селото, щеше да го унищожи съвсем.

Така се говореше в легендите.

Берта изгаси лампата и през тесния отвор на прозореца започна да наблюдава двете жени на улицата. Не знаеше дали да се смее, да плаче или чисто и просто да приеме съдбата си. Бе сигурна само в едно: бяха избрали да убият нея.

Мъжът й се бе появил надвечер и за нейна изненада го придружаваше бабата на сеньорита Прим. Отначало Берта изпита ревност: какво търсеше тази жена тук? След това обаче забеляза тревогата в очите им и се отчая още повече, когато те й разказаха за онова, което бяха чули в сакристията.

Двамата я помолиха веднага да избяга оттук.

— Шегувате се — отвърна Берта. — Как да избягам? Краката не ме държат, едва успявам да отида до църквата, която е на сто метра от къщата ми, как да извървя целия този път? Моля ви, намерете някакво разрешение там горе, закриляйте ме! Защо в края на краищата по цял ден се моля на всички светци?

Те обясниха на Берта, че положението е по-сложно, отколкото си мисли: Доброто и Злото воюват помежду си и никой не може да се меси. Ангелите и демоните бяха влезли в една от поредните си битки, които погубват или спасяват цели области за определен период от време.

— Не ме интересува; аз няма как да се защитя, тази битка не е моя, не съм искала да участвам в нея.

Никой не бе искал. Всичко бе започнало преди две години поради грешка в изчисленията на един ангел хранител. Две жени били отвлечени и дните им били преброени, но с тях имало и едно тригодишно момиченце, което трябвало да бъде спасено. Това момиченце щяло да утеши баща си и да направи така, че той да продължи да вярва в живота и да преодолее ужасното страдание, на което щял да бъде подложен. Бил добър човек и въпреки че щял да преживее трудни моменти (никой не знаеше причината, това беше част от някакъв план на Господ, който не беше особено ясен за никого), щял да се възстанови. Момиченцето щяло да израсте, белязано от трагедията, и след двайсет години чрез собственото си страдание щяло да облекчи чуждата болка. Щяло да извърши нещо много важно, което да предизвика последствия по всички краища на земята.

Такъв бил първоначалният план. И всичко се подреждало много добре: полицията нахлула в скривалището, чупи се изстрели и хората, на които било писано да умрат, започнали да падат. В този миг ангелът хранител на момиченцето — Берта знаеше, че всички тригодишни деца постоянно виждат ангели и разговарят с тях — му направил знак да се дръпне до стената. Момиченцето обаче не разбрало и се приближило до него, за да чуе какво му казва.