Паулу Коелю - Демонът и сеньорита Прим

Шантал попита как ще изглежда чешмата; Берта я бе замислила под формата на слънце, откъдето да блика вода и да се влива в устата на една жаба — тя беше слънцето, а свещеникът бе жабата.

— Така ще утолявам жаждата си за светлина и ще остана тук толкова дълго, колкото ще просъществува и чешмата.

Кметът бе протестирал заради разходите, но Берта си бе направила оглушки и сега селото нямаше друг избор; следващата седмица щяха да започнат градежа.

— А ти най-сетне ще направиш онова, което те посъветвах, дъще. Ще ти кажа нещо, в което съм напълно уверена: животът може да бъде кратък или дълъг в зависимост от това как ще го изживеем.

Шантал се усмихна, целуна я и завинаги обърна гръб на Вискос. Старицата беше права: нямаше време за губене. Все пак младата жена се надяваше собственият й живот да е много дълъг.

22 януари 2000 г. 23,58 ч

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/1379

Източник: http://izvorite.com

Издание:

ДЕМОНЪТ И СЕНЬОРИТА ПРИМ. 2001. Изд. Обсидиан, София. Роман. Превод: от португ. Даниела ПЕТРОВА [O Demonio e a Srta. Prym / Paulo COELHO (2000)]. Печат: Абагар, Велоко Търново. Формат: 20 см. Страници: 175. ISBN: 954-769-005-1.