Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Шестима души бяха убити на наблюдателните постове. Хаим Левин ги записа в бележника си. Дебора Гидеон, Игаел Текоа, Мика Горен, Хана Шилоа, Рубен Табер и Леа Илсар. Веднага щом можеше, щеше да прочете молитва за тях.

А къде беше Хауснер? Смятаха го за изчезнал. Нито мъртъв, нито жив. Дори Яков Хауснер не можеше едновременно да е и двете неща. Левин се зачуди дали без него ще са по-добре. Ами генерал Добкин? Дали Бен Добкин бе оцелял? Щеше да каже специална молитва за него.

Влезе пак в колибата. След малко Бет Абрамс припадна от горещината и зловонието и той я изнесе навън. Тя се свести още преди да я е оставил на земята и настоя да продължи работата си. Равинът въздъхна и я пусна. Да, наистина им предстоеше дълга и ужасна нощ. Ако всеки първо се грижеше за себе си, каза си той, за всеки щеше да се грижи поне един човек. Тази мисъл не подхождаше на професията му, но въпреки това му хареса.

Тази нощ израелците не празнуваха. Макар да бяха извършили невероятен подвиг, не само бяха платили висока цена, но и знаеха, че най-тежкото предстои. Идваше ред на глада и жаждата. Даваха на ранените последните запаси от вода. Стоновете и виковете им се носеха над смълчания хълм и понижаваха духа на другите.

Пратиха няколко души надолу по склона, за да потърсят изоставено оръжие. Три други групи отидоха да проверят наблюдателните постове. Когато донесоха труповете на Мика Горен и Хана Шилоа, мнозина от защитниците се разплакаха. Телата на Рубен Табер и Леа Илсар, всеки от двамата улучен точно в главата, бяха оставени при другите мъртви в дъното на овчарската колиба.

От време на време откъм склона се разнасяха единични изстрели. Израелците се преструваха, че не им обръщат внимание, ала не можеха да не забележат, че стоновете на изоставените ранени араби стават все по-малко.

Ужасно се нуждаеха от нещо, което да им повдигне духа, и го откриха в Игаел Текоа. Той вече беше герой — мъртъв, както предполагаха всички — за това че ги е предупредил, без да мисли за собствения си живот. И сега го намериха жив, макар и с много рани. В кратките периоди, в които идваше в съзнание, той им разказа какво е направил, за да спаси Дебора Гидеон, и ги попита къде е тя. Увериха го, че е добре, и незабавно пратиха куриер, за да предаде информацията на групите.

В окопа на втория наблюдателен пост видяха отпечатъка от тялото й в праха, но самата нея я нямаше. Викаха я, претърсиха района, ала бе очевидно, че са я отвели в плен.

Яков Хауснер и Исак Бург стояха на възвишението и наблюдаваха изгрева на луната на изток. Ако пълнолунието наистина правеше лудите неспокойни, тази нощ Ахмед Риш щеше да вие като вълк. Целият склон стана синкавобял и можеха да видят страшните останки от битката.

— Така ще е, докато луната залезе — каза Хауснер.

Бург кимна. Следващият период на мрак щеше да продължи около час и половина. Той се зачуди дали Риш отново ще се опита да атакува. Едва ли. Изгревът можеше да завари ашбалите на склона и това щеше да е краят.

— Може да са се отказали — каза Бург.

Над могилата се носеха стонове, мъчителни викове, плач, пресекливо дишане, тежки, тътрещи се стъпки на хора, изтощени до смърт, звуци от повръщане и от време на време изстрели.

Всичко това беше далеч по-изнервящо от рева на сражението. Хауснер се загледа в трупа на Натан Брин. Искаше му се да каже нещо или да го докосне, но Наоми Хабер, която стоеше на пост с оптичния мерник, едва се задържаше на ръба на истерията. Бе по-добре да запази малките си резерви от състрадание за живите. Яков мислено се сбогува с младежа, после се приближи до Наоми и я прегърна. Удиви се колко силно са се привързали един към друг двамата за толкова кратко време, но си спомни за самия себе си и Мириам.

— Една жена, която означава много за мен, тази нощ също е била принудена да убие. Тя е пацифистка, но успя да го понесе.

— Добре съм — каза Хабер. — Ще се справя. Оставете ме да си върша работата. — После избърса очи и стисна оръжието.

Хауснер я остави и започна самотната си обиколка на отбранителната линия.

Когато утрото наближи и премина първоначалният шок, повечето от защитниците на хълма възвърнаха нормалното си психическо състояние. Разпределиха изчерпващите се запаси от вода и боеприпаси, погрижиха се за ранените и където можеха, възстановиха защитните съоръжения.

След като завърши проверката си, Хауснер намери Бург и двамата се качиха в пилотската кабина на конкорда. Когато влязоха, завариха Бекер да настройва радиостанцията. Воят й изпълваше малкото помещение. Той я изключи и се обърна към тях.