Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Благодаря на капитан Томас Блок за безценната му техническа помощ, на Бърнард Гайс, неговия екип от „Бърнард Гайс Асошиейтс“ и особено на Джудит Шафран и Джеси Кроуфорд за изключителните им е редакторски напътствия.

Франция: Сен Назар

Нури Саламех, помощник-електромонтьор, отново потупа издутите джобове на белия си гащеризон. Стоеше леко приведен сред гигантския самолетен завод, неуверен в следващата си стъпка. Другите френскоговорящи емигранти от Алжир около него сякаш се движеха с нереална мудност в очакване на звънеца, който щеше да обяви края на работната им смяна.

Лъчите на късното следобедно слънце се процеждаха на прашни снопове през високите колкото шестетажна сграда прозорци и изпълваха студеното помещение с мека златиста светлина.

Навън се включваха лампите на летището. Ято металически сини „Миражи“ летеше над пистата във V-образно формирование. Пристигаха автобусите, които щяха да откарат работниците от завода в Сен Назар.

Флуоресцентните тръби на тавана внезапно заблестяха и сепнаха алжиреца. Той бързо се огледа. Поне един от сънародниците му избягваше да срещне очите му. Саламех знаеше, че съдбата му вече не е в неговите ръце, нито в ръцете на Аллах.

Той се понесе на крилете на надеждата и се издигна от бездните на отчаянието към най-опасните върхове на свръхувереността — древният порок на арабите. Саламех енергично закрачи по бетонния под.

Пред него се извисяваше металното скеле на огромния „Конкорд“. Над самолета се издигаха стоманените греди на крана. По-голямата част от корпуса все още липсваше и работниците пълзяха по дългото тяло като мравки по полуизяден труп на водно конче.

Алжирецът се изкачи по стълбата на горната платформа и се покатери по гредата, която минаваше покрай основата на дванайсетметровата опашка. На една от небоядисаните алуминиеви плочки беше написан производственият номер: 4X-LPN.

Саламех си погледна часовника. Десет минути до края на работното време. Трябваше да го направи сега, преди монтьорите от нощната смяна да завършат опашката. Той взе закачения за гредата график и бързо го прочете. После хвърли поглед през рамо. Един от алжирците долу гледаше към него, после се извърна и продължи да мете пода.

По лицето му струеше пот, макар в хангара да беше студено. Нури избърса челото си с ръкав и се спусна в задната част на отчасти облицования алуминиев корпус. Опашната част представляваше лабиринт от запоени с лазер подпори и извити скоби. Той стъпи върху тръбите над единайсетия резервоар на самолета, приведе се и запълзя назад към недовършеното херметично покритие.

Между пътническото и багажното отделение имаше шестима души. Те повдигаха шперплатовите плоскости на временния под, поставяха изолация, порцеланови плочки и пластмасова облицовка, след което връщаха плоскостите на място. Над корпуса висяха флуоресцентни лампи, ала Саламех не включи тази над опашката. В продължение на няколко минути той остана приклекнал в сумрака на опашната част.

Накрая Нури Саламех се прокашля и повика:

— Инспектор Лавал.

Висок французин се извърна от аварийния изход, който разглеждаше, и закрачи към високата до гърдите стена. Позна алжиреца и се усмихна.