Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Продължиха да строят отбранителните съоръжения за очакваната атака. Импровизираха и изобретяваха в движение. Нямаха други инструменти, освен комплекта на бордовия инженер, но с тяхна помощ си приспособяваха други.

Свалиха седалките и части от пода на самолета. Вдигнаха бронираната решетка и я провесиха между алуминиеви пръти като защита срещу куршуми и шрапнели от ръчни гранати.

Един от депутатите си спомни за изобретението на Архимед по време на защитата на Сиракуза. Според легендата, гръцкият учен конструирал гигантско увеличително стъкло, за да подпалва римските кораби. В същия дух, макар и с друга цел, те демонтираха алуминиеви листове от разбитата опашка и ги изправиха на алуминиеви пръти около охраняемата зона. Металът щеше да отразява силните слънчеви лъчи в очите на ашбалите, ако решаха да нападнат през деня. Освен това извънредно затрудняваше снайперистите.

Други алуминиеви пръти бяха забити в склона. Във военната наука този вид препятствия се наричаха „засеки“. Всеки, който се втурнеше в мрака нагоре, щеше да се набучи на острите колове.

С напредването на деня огневите позиции ставаха все по-укрепени, дупките по-дълбоки, брустверите — по-дълги и здрави. Всички материали, които използваха в работата, се маскираха с вездесъщия вавилонски прах. По настояване на Добкин хората направиха същото с дрехите и лицата си. В деретата бяха издигнати ниски глинени стени, така че палестинците, които пълзяха в тях, трябваше да ги прескачат и по този начин да се излагат на обстрел. Отсякоха редките трънливи храсти, които растяха по склона и можеха да предложат известно прикритие. Местните използваха тръните вместо дърва за горене и защитниците на хълма ги отнесоха в охраняемата зона с тази цел. Върху хребета натрупаха отцепени буци глина, някои от които тежаха до сто килограма, за да ги бутат върху нападателите. По склона изкопаха капани с остри алуминиеви колове на дъното и ги покриха с плат, откъснат от седалките. Импровизираха предупредителна система от тел, въжета и консервени кутии, пълни с камъчета.

Липсата на инструменти правеше варварското демонтиране на части от самолета невероятно трудно. Работата се ускори, когато пригодиха примитивна горелка от кислородни бутилки и авиационно гориво. Повечето алуминиеви листове бяха взети от взривената опашна част. Израелците пълзяха по огромния конкорд също като работниците в Сен Назар и стояха на същите подпори, които бе използвал Нури Саламех, за да постави бомбата.

От хидравличните тръби направиха ножове и копия за самоотбрана. Изпразниха в други съдове стъклените буркани от багажа и запасите на самолета и ги напълниха с гориво. В някои от тях прибавиха сапун от тоалетните и други козметични продукти. Получи се примитивен напалм, който щеше да полепва и да гори.

Хората от мирната мисия работеха със смесица от ентусиазъм и отчаяние. Провеждаха кратки неофициални дискусии. Обсъждаха класическите примери на обсада от древността и използваха идеи от някогашните битки. Спомняха си за Архимед и Да Винчи. Призоваваха на помощ училищните си познания за обсадите на Троя, Рим, Сиракуза, Картаген и Йерусалим. Какви бяха елементите на успешната отбрана? Не можеха да не си мислят за Масада. Аналогията надхвърляше сходствата в терена.

Въпросът, който измъчваше всички защитници, бе дали група интелигентни и цивилизовани хора с ограничени средства е в състояние да победи група не толкова цивилизовани, но далеч по-добре въоръжени противници. Хауснер наблюдаваше оформянето на дългата отбранителна линия. Като се имаше предвид, че западният склон е почти непристъпен, защитните съоръжения изглеждаха внушителни. Някой, който наблюдаваше от въздуха — каквото очевидно в момента правеше с лиъра Ахмед Риш, — щеше да заключи, че цитаделата е непревземаема, ако зад тези набързо издигнати укрепления имаше истинска огнева мощ. Ала нямаше.

Хауснер знаеше, че основният въпрос не е колко време ще издържат. Всичко зависеше от това кога ще ги открият. Какво ставаше в Израел, по дяволите?

В Лод беше горещо. Почти непоносимо.

Теди Ласков седеше над чаша бира на маса пред „Майкълс“. На шабат магазините бяха затворени и почти нямаше улично движение, но собственикът на това заведение бе християнин и вътре гъмжеше от посетители. Ласков погледна запотената чаша. Около нея се беше образувала локвичка. Водата се стичаше по мраморния плот на масата и капеше по крака му. Сините панталони потвърждаваха, че вече е цивилен гражданин. След почти четирийсет години в една или друга униформа се чувстваше странно. Бе съвсем различно от това да носи цивилно облекло, когато не е на служба. Дрехите бяха същите, но някак му стояха по друг начин.