Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Защо? — попита Талман.

— Защото Исак Бург, шефът на Мивцан Елохим, знае адски много за Шин Бет. Ето защо. Ако го хванат и го притиснат, ще изтръгнат от него тайните не само на неговата, но и на моята организация.

Ласков поклати глава.

— Абсурд. Той ще се самоубие, но няма да им позволи да го подложат на изтезания.

Мазар кимна.

— Той взе със себе си пистолет. Надявам се само, че е имал време да го използва.

Талман си поръча още един джин.

— Ами Добкин? Той е бил в Аман, нали?

— Да. Добкин беше тясно свързан с военното разузнаване. Освен това знае правителствени тайни. Външният министър знае… всичко. И мисля, че той за нищо на света няма да си пръсне мозъка. — Мазар сведе очи към масата, после погледна Теди. — Мириам Бернщайн имаше достъп до цялата информация на кабинета. Едва ли ще издържи на мъчения. Ти как смяташ? — Той зачака отговор.

Талман се обърна към Ласков, ала не успя да прочете изражението му. Мълчанието се проточи.

Накрая Мазар тежко въздъхна.

— Като разузнавач с трийсетгодишен опит се надявам всички да са мъртви. — Той замълча за миг. — Хауснер със сигурност се е самоубил.

Няколко минути никой не каза нищо. Тримата отпиваха от чашите си и зяпаха трептящия въздух над пътя. Ласков се прокашля.

— Какво ни носиш за Риш?

Мазар отвори дипломатическото си куфарче и извади дебела папка.

— Това е безумие. Нито един от двама ви няма представа от разузнаване. — Той протегна папката на Талман. — И аз съм луд, че ви я давам.

— Знаем — отвърна генералът и прелисти страниците. — Силата на тази страна е в малките й размери. Информационният поток винаги е бил съпътстван от семейна атмосфера. Нищо не пречи на цивилни лично да разговарят с генерали, на шефовете на една служба да помагат на шефовете на други. Но се боя, че колкото повече остаряваме като държава, толкова повече се бюрократизираме и разпокъсваме като останалия свят. Ти просто забавяш тази опасна тенденция, Хаим.

— Глупости — изсумтя Мазар. — Ако нещо се обърка, всички ще свършим в затвора.

— Носиш ли ни въздушни снимки? — попита нетърпеливо Ласков.

— Да. Имаме хиляди от американски сателити и разузнавателни самолети SR-71. Американците много ни помогнаха с Аман. Но ми беше трудно да им обясня за какво ни трябват. Както и да е, можете да прочетете информацията, както и анализите на снимките.

— След четирийсет години, надявам се — отвърна Ласков, взе купчината фотографии от Талман и погледна най-горната. Беше от брега на Синай. Отстрани с молив бяха обозначени географската дължина и ширина. — През този сезон има плътна облачна покривка.

— Пролет е — неуверено отвърна Мазар. — Така или иначе, снимките са главно от Египет, Судан и Либия. Предполагам, продължавате да смятате, че са поели на изток.

— Да — потвърди Теди. — Риш е иракчанин, нали?

Мазар се усмихна.

— Ще ми се да беше толкова просто. Групата на Риш почти изцяло се състои от палестинци. Те са ислямските скитници, както евреите са скитниците на света. Каква ирония. Може да са навсякъде — от Мароко до Ирак.

Ласков го слушаше с половин ухо, докато разглеждаше поредица снимки на Тигър и Ефрат. Бяха направени от разузнавателен самолет SR-71 в седем часа същата сутрин от височина двайсет и пет километра. На други се виждаше пустинята Шамия в Ирак. Слънцето бе ниско и хвърляше издължени и изкривени сенки по земята. Той вдигна очи към Мазар.

— Има ли снимки от Ирак, правени по обед?

Шефът на Шин Бет се консултира с бележника си.

— Само сателитни. От дванайсет часа и седемнайсет минути. Американците планират разузнавателни полети чак утре привечер.

— Тогава ми намери сателитни снимки — каза Ласков.

— Ще опитам. — Мазар се изправи. — Извършвам престъпление, но това не ме притеснява. — Той затвори дипломатическото си куфарче. — Съобщете ми, ако получите божествена вест. Междувременно трябва да продължавам да търся предателя.

Талман вдигна поглед от психологическия профил и биографията на Риш.

— Разпита ли тримата палестинци с минохвъргачките?

— Да — отвърна Мазар. — Нищо не знаят, разбира се. Поне смятаха, че не знаят. Но научихме някои дребни неща, които им се струваха маловажни. Процедурата ти е ясна.

— Какво научихте? — попита генералът.

— Убеден съм, че ги е пратил Риш. Има още някои улики, но трябва да ги проверя преди да стигна до каквито и да било заключения. Ще ви държа в течение.

Ласков стана и стисна ръката на Мазар.