Нелсън Демил - При реките на Вавилон

„Майкълс“ му напомняше за Мириам, ала не беше дошъл поради тази причина. Просто бе удобно място да свършиш малко работа на шабат. Бездействието и нерешителността му бяха продължили точно час, докато крачеше назад-напред в апартамента си. После беше решил да действа.

Генерал Талман се приближи към заведението с обичайната си енергична походка. Винаги приличаше на офицер от КВВС от филм за Втората световна война. Дори без униформа изглеждаше така, сякаш носи пилотски шлем и сребърни криле. Но Ласков забеляза, че бившият му началник не е в по-добро настроение от него и че мустаците му са някак провиснали. Той кимна и седна.

— Адски е горещо.

— Забелязах.

— Е, да започваме. Мазар ще дойде ли?

— Би трябвало вече да е тук.

— Няма да го чакаме — каза Талман.

— Добре. — Теди извади от джобовете си няколко листа с бележки. — Събрах всички възможни подозрения, предположения, информации за радарни засичания, израелски и американски разузнавателни сведения. Мисля, че са се насочили на изток. На изток от Синай.

Талман почука с пръсти по масата.

— Разговарях с Хур. Неофициално, разбира се. Той ми каза, че палестинците оставили много заблуждаващи следи. Но разузнаването било единодушно, че са поели на запад. Към Либия. От политическа гледна точка, това е по-логично. Неколцина от оперативния център обаче са убедени, че са продължили на юг към Судан. И това не е лишено от основание. Може да са кацнали в Сахара, да са презаредили и пак да са излетели за Уганда. В тази част на света почти няма радари и има много безлюдни райони. Всичко изглежда логично от политическа и практична гледна точка. Либия и Судан. — Той замълча и погледна Ласков в очите. — Но и аз смятам, че са се насочили на изток.

Теди се усмихна.

— Добре. Сега ще ти покажа защо. — Той разлисти бележките си.

Талман си поръча джин с тоник и го изслуша.

Хаим Мазар ги подмина и продължи нататък по улицата. После се обърна и закрачи обратно. Огледа се, сякаш търсеше маса, забеляза Ласков и Талман, изненадано се усмихна и се приближи към тях.

— Нещо против да седна при вас? — Високият слаб мъж се сви на малкия стол.

Теди поклати глава.

— Радвам се, че си шеф на Шин Бет, а не агент. Не съм виждал по-слаб актьор.

— Старая се. — Той се озърна. — Току-що идвам от пресконференция. Ако си мислите, че тук духа горещ вятър, трябваше да видите какво беше там.

Талман се наведе напред.

— Много любезно от твоя страна, че правиш това.

Мазар сви рамене.

— Виж, навярно и аз трябваше да подам оставка.

— Защо? — попита Ласков. — След онзи случай с минохвъргачките ти си героят на деня. Правителството се нуждае от герой и няма друг кандидат, освен теб.

— Засега — отвърна Мазар. — Когато се слегне прахът, ще напусна. Вече ти казах, че онази история с минохвъргачките е била за отвличане на вниманието. Същите хора, които са инсценирали фарса, са отвлекли и конкордите. Ако нещо беше попречило на Риш да излети с лиъра, щяха да позволят на онези араби да стрелят. Само че лиърът излетя и някой — самите палестинци, разбира се — ни подхвърли информацията за минохвъргачките. Всъщност аз вече знаех за тях.

— Тогава защо да си виновен? — попита Ласков. — Като шеф на вътрешната сигурност, ти си направил всичко, каквото е трябвало. Виновен е… Хауснер… и ние.

— Отчасти. Виждате ли, за да засече конкордите, Риш, който е чакал на летището в Кайро, е трябвало да получи информация за точния час на излитане. Можел е да му я осигури единствено някой от Израел. Шпионин, действащ на наша територия. За това отговарям аз. Не съм в състояние да го открия. Дори не подозирам никого. — Той запали цигара. — Шпионинът се е обадил на свой човек от летището и му е съобщил новия час на излитане, да не споменавам за това, че според вас Риш е знаел основната тактическа честота. Свързах се с Кайро. Под фалшиви имена Риш и неговата група се представили за бизнесмени и заявили полет за Кипър. Но после внезапно променили плана. Контролната кула в Александрия отказала да им позволи по-ранно излитане, но подозирам, че малък подкуп ги е накарал да омекнат, както става навсякъде в земята на исляма. Така или иначе, останалото е история.

Талман кимна.

— Всичко това е интересно, но както казваш, вече е история. Важното сега е къде е вторият конкорд.

— Това е от значение за държавата, за нейното външно разузнаване и въоръжени сили. Важното за мен като шеф на Шин Бет е кой е шпионинът. И положението става още по-сложно, защото се налага да изтегля повечето от агентите и арабските си информатори.