Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Снощи наистина беше безнадеждно. Но ви победихме. Довечера ще имаме повече шансове.

Риш поклати глава.

— Довечера ще превземем хълма, господин генерал.

Хауснер хвана Добкин за рамото.

— Достатъчно слушах. Искам да се връщаме.

Арабинът кимна.

— Надявам се, че ще позволите на всички да гласуват, господин Хауснер.

— Да. Там горе взимаме всички решения с гласуване, Риш. Ще ти съобщя резултата преди залез-слънце. Междувременно ще ви върна пленника. Нуждае се от медицински грижи. Разполагате ли с условия?

Риш се засмя.

— Какъв несръчен опит да разберете дали имаме медицински средства! Но ще вземем ранения. Благодаря ви. И отново ви предупреждавам, че ако хората ми превземат хълма, няма да мога да ги контролирам.

— Или сте лош командир, или не можете да лъжете — отвърна Добкин.

Терористът се обърна и се върна в тъмната ниша. Отдалечаващият му се глас отекна в тронната зала.

— Аз съм реалист, господа. А вие не сте. Спасете онези хора, господин генерал. Спасете живота им, господин Хауснер.

— Непременно — отвърна Яков и понечи да си тръгне.

— А, още нещо. Това може би ще ви помогне да вземете правилно решение. Имам информация, която навярно ще заинтригува някои ваши хора. — Риш замълча за миг.

Хауснер усети, че го полазват ледени тръпки. Той не се обърна към арабина и не отговори. Добкин също остана неподвижен.

— Някои от хората ви имат семейства в арабски страни. Известна ми е тяхната съдба. Искате ли и вие да я научите? Ако се предадете, ще я споделя с вашите хора. Това ще сложи край на мъките им от неизвестността. Информацията за местонахождението им, ако са живи, може да помогне на семействата им да се върнат в Израел.

Мълчание.

— Например семейството на Абдел Джабари. Или братът на Рахил Баум, изчезнал по време на бойни действия през хиляда деветстотин седемдесет и трета.

Хауснер закрачи към изхода. Добкин го последва.

— Един от братовчедите на жена ви не изчезна ли в Синай през шейсет и седма, господин генерал?

Добкин продължи да върви.

— И съпругът на Мириам Бернщайн, Йосеф. Допреди половин година беше в сирийски военнопленнически лагер. После една нощ го отведоха и го разстреляха.

Хауснер забави крачка.

— Или пък това беше братът на Рахил Баум? Струва ми се, че Йосеф Бернщайн все още е в лагера. Е, няма значение. Имам всичко записано. По-късно ще проверя.

Яков трепереше от гняв. В тронната зала зад него отекна ниският подигравателен смях на Риш.

Изведоха ги навън. Придружителите им не бързаха да им завържат очите и стотина метра на изток Добкин успя да зърне кулите на Портата на Ищар. Наблизо се намираха мотелът и малкият музей. Сините глазирани тухли на Портата блестяха под слънчевите лъчи. Недалеч се издигаха стените на Висящите градини, прашни, напукани и без никакви следи от растителност, дори мъх.

Хауснер забеляза, че тази могила е приблизително също толкова висока, колкото тяхната. От мястото си виждаше конкорда и хората, които се движеха около него.

После им завързаха очите и ги отведоха.

След като арабите ги оставиха, Добкин тежко въздъхна.

— Едва не го извади от равновесие. Ти си луд. — Генералът погледна през рамо към отдалечаващите се ашбали. — Не зная защо, но очаквах този човек да е въплъщение на злото.

— Той наистина е въплъщение на злото.

— Не съм сигурен. Риш е луд, убеден съм в това. Но ми се струва, че в моментите, в които възвръща здравия си разум, иска да го харесват и да му се възхищават.

— Така е. И ако получим нова възможност, ще се възползваме от това. — Хауснер се бе задъхал. Той се обърна към генерала, който се изкачваше без усилие. — Прав си, разбира се. За хората ни Риш е самият дявол, което напълно отговаря на целите ни — както и на техните. Но когато ги срещнем лице в лице, нашите дяволи никога не са такива, каквито очакваме.

— Ще се предадат ли? — извика Брин.

Хауснер погледна нагоре и се усмихна.

— Предадох му твоя ултиматум. — Той отново забеляза как изглеждат от там техните позиции. Обърна внимание на свличащите се земни пластове, на коварните дупки и ерозиралите дерета. Нощем теренът трябваше да е кошмарен. Ако трябваше да атакува хълма, бързо щеше да се обезсърчи.

Стигнаха до хребета и около тях се стълпиха всички, които не бяха на пост. Добкин накратко им предаде част от разговора с Риш. Последваха много въпроси и дискусията се разгорещи. Хауснер прекъсна коментарите и обеща преди залез да постави проблема на гласуване. После помоли хората да се върнат на работа по укрепленията, което показа на мнозина, че не може да става и дума за капитулация. Нещо, което и без това всички знаеха.