Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Яков неохотно се съгласи.

Съблякоха се и арабите внимателно ги претърсиха. После им завързаха очите и бавно им помогнаха да се изкачат по склона. Теренът се изравни. Земята като че ли беше покрита с кирпичени тухли. Спуснаха се по няколко стъпала и въздухът стана по-хладен. Свалиха им превръзките. Хауснер напрегна очи в сумрака. От ъгъла на помещението се чуваше шепот.

— Аз съм Ахмед Риш — разнесе се тих глас от сенките. Говореше сносен иврит. — Истинско събитие е отново да видя Яков Хауснер. И е чест за мен да се запозная с прочутия генерал Добкин.

Двамата евреи не отговориха. Усещаха, че покрай стените има други хора. Разрушената сграда нямаше покрив, но слънцето все още бе прекалено ниско, за да проникне вътре. Те бавно се огледаха наоколо, докато очите им се приспособяваха към тъмнината.

— Намираме се в руините на Южния дворец — продължи терористът. — В тронната зала, в която Валтасар, син на Навуходоносор, видял фаталния надпис на стената. Вие познавате историята от Книгата На Даниил, разбира се.

Мълчание.

Риш отново заговори в мрака.

— Стоя в нишата, където се е издигал царският трон. Ако се вгледате, можете да си представите сцената на пира — златните и сребърни съдове, взети от Навуходоносор, когато плячкосал Йерусалим, мъждукащата свещ, призрачната ръка, появила се от сенките и написала думите за гибелта на Вавилон на стената 27 27 Даниил 5. — Б.пр. . — Той направи драматична пауза. — Това е една от любимите истории на евреите. Затова ви доведох тук. В знак на специално отношение.

Хауснер и Добкин не отговориха.

Арабинът продължи:

— Наблизо е открита огромна пещ. Няма съмнение, че именно в нея Навуходоносор е хвърлил Седрах, Мисах и Авденаго 28 28 Даниил 3. — Б.пр. . Господ направил чудо и те оцелели. Евреите обаче невинаги са били спасявани от такива чудеса. — Риш замълча и в помещението се чу дишането на хора. — Вавилон е място на ужасна скръб за евреите, но и на велики чудеса. Какво ще е този път, господин Хауснер?

Яков запали цигара и каза:

— Вие сте много красноречив, Ахмед Риш. Аз ще бъда съвсем кратък. Какво искате?

— Беше безразсъдно да приземите онзи голям самолет на могилата. Можехте да загинете.

— Какво искате?

— Извинете ме. Забравих да попитам дали желаете нещо освежително? Вода? Храна?

— Имаме си достатъчно, Риш — отвърна Добкин.

Арабинът се засмя.

— Съмнявам се.

Хауснер едва не извика. Не можеше да търпи типичните арабски заобикалки.

— На въпроса. Какво искате?

Риш леко повиши глас.

— Искам всички вие да сте мои заложници, докато преговарям с вашето правителство. Не желая повече кръвопролития.

Очите на Хауснер се приспособиха към светлината. Той различи силуета на Риш, който стоеше в една ниша. Носеше проста бяла роба и сандали. Не се бе променил от срещата им в „Рамла“. Беше изключително висок и красив за арабин. Навремето Яков си бе помислил, че има кавказка или персийска кръв.

— Снощи претърпяхте малко поражение. Имахте трийсетина убити и ранени, предполагам.

— Не съм тук, за да правя анализ на сражението, господин Хауснер. Нямам намерение и да държа дълги политически речи. Ще запазя всичко това за вашето правителство. Сега ще ви дам само една гаранция и един ултиматум. Гарантирам ви, че ако се предадете, нито един израелец няма да бъде убит. И ви поставям ултиматум да се предадете до залез-слънце. Приемате ли?

— Ами ако Израел отхвърли исканията ви? — попита Хауснер. — Тогава как ще гарантирате, че ще запазите живота на заложниците?

— Ако ни предизвикат да изпълним заплахите си, ще ви освободя. Ще го знаем само ние с вас, разбира се. Но имате думата ми.

Хауснер и Добкин тихо се посъветваха помежду си.

— Мисля, че играта ви ни е известна, господин Риш — каза накрая Яков. — Основната ви цел е да предотвратите провеждането на мирната конференция. Може да сте успели. А може би не. Но втората ви цел е била да заловите два самолета с високопоставени израелци и да изтръгнете от тях военни и политически сведения. Тази информация струва цяло състояние на пазара, нали? И последната ви цел е да ни държите като заложници, за да поставите някакви неизвестни искания на нашето правителство. Даже да сте готови да ни освободите, ако тези искания не бъдат изпълнени, това ще стане едва след като получите нужните ви сведения с всякакви средства. Прав ли съм? Имам ли вашата дума, че никой от нас няма да бъде разпитван, нито ще му оказвате какъвто и да било натиск?