Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Риш не отговори.

— Ами израелските араби? — продължи Хауснер. — Струва ми се, че не ги включихте в гаранциите си?

Риш мълчеше, ала въпреки слабата светлина Яков забеляза, че изражението му се е променило. Терористът смяташе евреите за свои традиционни врагове. Но като неверници, според странното мислене на арабите и мюсюлманите, те не подлежаха на най-тежкото наказание. Правоверните обаче, особено ако бяха и араби, не можеха да очакват милост за това, че са се отказали от своя народ и религия. Що се отнасяше до Риш, Джабари и Ариф бяха мъртви и Хауснер го знаеше.

— Ядосвате ме, господин Хауснер — каза терористът. — Лъвската бърлога не е мястото, където можете да предизвиквате лъва. Правете го от разстояние.

Яков кимна и внимателно се вгледа в лицето му. Много му се искаше да го попита за момичето, което го беше видял да отнася от бойното поле. Но дали наистина той бе онзи мъж и кое беше момичето? Дали бе мъртво? Ако му зададеше въпроса обаче, щеше да потвърди подозренията на арабина за оптичния мерник. И можеше да го разгневи. В момента Риш изглеждаше спокоен, ала хора като него бяха нестабилни. Тъкмо така го бяха характеризирали психиатрите в „Рамла“. Нестабилен психопат. Но подобно на много психопати убийци, той определено притежаваше чар. А чарът може да те заблуди и да те накара да допуснеш грешка. И тогава врагът ти разкъсва гърлото.

— Откъде да зная, омразата ви може да е толкова силна, че да избиете всички ни. Каква гаранция имам, че не сте… побъркан?

— За Бога, Хауснер — прошепна Добкин и го хвана за ръката.

Възцари се абсолютна тишина. Яков знаеше, че Риш се бори с желанието си да го убие. Но и двамата разбираха, че убийството ще сложи край на преговорите.

Арабинът с мъка овладя чувствата си и спокойно отговори:

— Мога само да повторя гаранцията и ултиматума си. Имате време до залез. Нито миг повече. И на двама ни е известно, че по тъмно радиоприемането е по-ясно. Така че не искайте да удължавам срока. — Той пристъпи напред от нишата. — Освен това е само въпрос на време иракските власти да ни открият. Но не разчитайте да реагират най-малко двайсет и четири часа след като научат, че сме тук. Първо дълго ще се колебаят. Уверявам ви. Имам приятели в правителството. Те ще забавят всеки опит за действие и ще ми съобщят за всяко решение. А и иракската армия се придвижва мъчително бавно, господин Хауснер. Въпреки това трябва да ги имам предвид. Затова, повтарям — ако до залез не се предадете, ще ви нападнем.

Хауснер и Добкин не отговориха. Риш помирително протегна ръце.

— Помислете за последствията от поражението. Всичките ми хора са ашбали. Знаете го от пленника си, нали?

Мълчание.

— Е — продължи терористът, — не зная какво ще се случи в разгара на битката. Хората ми изгубиха много свои другари. Ще искат да отмъстят за тях. Помислете и за жените си… нали ме разбирате?

Хауснер използва най-обидната арабска ругатня, за която можеше да се сети.

Мъжете покрай стените гневно зашепнаха.

Риш пристъпи още по-напред и се усмихна.

— Отлично владеете по-колоритните изрази от родния ми език. Откъде го научихте?

— От вас — в „Рамла“.

— Наистина ли? — Той застана в средата на тронната зала на около два метра от двамата евреи. — Някога бях ваш пленник. Скоро ще си разменим ролите. Когато бях в затвора, вие сте можели да уредите да ме убият други араби, като им обещаете помилване или облекчаване на режима. Но колкото и да сте го искали, не сте го направили. Знаете какво означава честна игра. И все пак аз се заклех да ви убия за това, че ме ударихте. В известен смисъл обаче ви дължа живота си. Ако се предадете, ще бъда честен с вас. — Той внимателно се вгледа в лицето на Хауснер, после пристъпи на метър от него. — Ясно ви е, че обидата продължава да гори в мен, нали? — Риш замахна и го зашлеви с длан през лицето.

Яков се смути за миг, после се хвърли към него. Добкин го хвана и го задържа.

Терористът кимна.

— Всичко свърши. Вече няма обида. Ал аин бел аин ал сен бел сен. Око за око, зъб за зъб. Нищо повече. Нищо по-малко.

Хауснер възвърна самообладанието си и се отскубна от генерала.

— Да. Съгласен съм, Риш. Но все още остава обидата, че взриви самолет с петдесет души на борда.

Арабинът се извърна.

— Няма да обсъждам този въпрос. Имате възможност да спасите другите петдесет. — Той погледна Добкин. — От военна гледна точка, би трябвало да съзнавате, че положението ви е безнадеждно.

Генералът пристъпи към него. Откъм ъглите се разнесе шумолене на дрехи. Риш направи едва забележимо движение с ръка и сенките се отдръпнаха назад. Добкин застана на няколко сантиметра от терориста.