Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Устата на Давид беше пресъхнала, сърцето му учестено туптеше. От дясната му страна бе Суецкият канал, под него — проходът Митла. Теренът напред бързо се издигаше. Датчикът за надморското равнище показваше 330 метра или 1100 фута, но той виждаше, че е на по-малко от сто метра над земята. В далечината различаваше мъглявите кафяви върхове на южен Синай, които бяха високи 800 метра. Бекер се зачуди дали вече не трябва да започнат да се издигат.

Хес се обърна към него.

— Този тип ще ни убие, Давид.

Бекер увеличи звука на радиостанцията, ала чу само заглушаващото устройство.

— Копеле! — изкрещя в микрофона той. — Риш! Лиър! Не можем да останем на тази височина! Ти си най-тъпото копеле, което някога е седяло в пилотска кабина! — Воят продължи и той намали звука. — Скапаняк!

— Капитана — извика от пулта си Питър Кан, — горим петстотин осемдесет и пет килограма гориво в минута.

— Още колко ни остава?

— За по-малко от два часа и половина.

Бекер си погледна часовника. Минаваше четири. Ако Риш замисляше ново Ентебе, нямаше да успеят.

— Ако имах представа къде ни води това копеле, щях да зная дали да се плаша. — Той прокле лошия си късмет. Още две излитания и три кацания. Сега, изглежда, му оставаше само едно кацане и нито едно излитане.

Лиърът внезапно се наклони наляво и Бекер го последва, но не зави толкова рязко и се озова от дясната му страна. Бързо коригира курса и отново изостана на около километър зад него. Той помоли Кан да му подаде бинокъла и го насочи към другия самолет. Ясно виждаше плексигласовия люк. Някой го наблюдаваше с бинокъл.

— Копелета! — Бекер зачака злите духове в главата му да започнат да му се присмиват. Ала тях ги нямаше. Той дълбоко въздъхна. Чувстваше се странно спокоен, по-уверен, отколкото от много време. Навярно винаги ставаше така, когато човек разбере, че всичко е свършило.

Хауснер, който мълчаливо седеше на сгъваемата седалка, вдигна глава.

— Има ли вероятност нашите да ни следят на радара?

Хес погледна през рамо.

— На такава височина над сушата — едва ли. E-2D „Хоукай“ има някакъв компютър, който може да анализира образи от земята, но от известно време летим над Египет и предполагам, че вече сме извън обхвата им.

— Ами египтяните?

Мойсей поклати глава.

— Те имат руски наземни радари за нисколетящи самолети, но в момента се намираме зад линията „Хенри Кисинджър“. Египетският радар е насочен на изток към израелската граница. Навярно са ни забелязали с просто око от земята, но докато египтяните решат какво става, вече ще сме над Червено море. Ако продължим по този курс, разбира се. И без това не могат да ни помогнат, даже да искат. Нали така?

— Мислех си за предложението на Ласков да изстреля ракета — отвърна Хауснер. — Ще го приемем ли, ако все още ни следи с радара си?

— Ако продължава да ни следи и ако след залез още сме във въздуха, бих могъл да го обмисля — като продължаваше да маневрира, каза Бекер. — Но по това време на деня не е трудно да се забележи димна следа. Сигналът на електронен детонатор се движи по-бързо от ракета. Само че сме адски близо до лиъра. На радарния екран почти се сливаме. Ще е невероятен късмет, ако улучи него, а не нас.

Хауснер се изправи.

— Ще отида да хвърля един поглед на херметичната стена.

— Разбира се — рече Бекер. — Но вече мислих за това. Оттук няма начин да стигнем до резервоара — знаеш го. Ако искаш обаче, можеш да се покатериш по опашката. — Бекер незабавно съжали за забележката си, но с всяка следваща минута нервите му все повече се опъваха.

Хауснер излезе от кабината и закрачи по пътеката между седалките. Никой не го заговори. Яков Лайбер го погледна през сълзи. Мъжете, които бяха участвали в съвещанието преди полета, се извърнаха.

Мириам Бернщайн го докосна по ръката, ала той не й обърна внимание. Пътьом потупа по рамото двама от хората си и те го последваха.

Яков мина през задното служебно помещение и влезе в малкото багажно отделение за екипажа и стюардите. На закачалките висяха сака и палта на пътниците. Той ги избута настрани и се втренчи в херметичната стена.

Талман слушаше докладите на пилотите от ескадрилата над Синай. Не бяха забелязали самолетите нито с просто око, нито с радарите. Накрая се обади Ласков.

— Кацам в Елат 18 18 Пристанищен град в южен Израел. — Б.пр. за презареждане. Искам цистерните да ни чакат на пистата. Когато отново излетя, няма да се върна преди да ги открия. Уредете следващия път американските танкери в района да ни заредят в движение. Ще претърся всеки сантиметър от тази зона, докато ги намеря. Пилотите ще почиват на смени във въздуха.