Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Ако на борда наистина има бомба — каза по интеркома Дани Лавон, — тук наистина не можем да им помогнем с нищо, господин генерал. Навярно ще е най-добре да се оттеглим и да ги прихванем от сто и шейсет километра разстояние.

Ласков повика Талман.

— Контролна кула, връщам се обратно.

— Аз съм виновен, Гавриил — тихо отвърна бригадният генерал.

Теди знаеше, че никой не е виновен, ала през следващите дни мнозина щяха да повтарят тези думи.

Пак се обади същият глас. Ласков позна Риш, но този път арабинът бе изгубил самообладание. Крещеше му да се отдалечи. В продължение на няколко секунди Теди не му обърна внимание и обмисли положението. Чудеше се как лиърът е успял да получи разрешение за полет в пространството на конкордите. Особено след като часът на излитане бе променен с трийсет минути. Освен това имаше чувството, че терористите подслушват разговорите му по тактическата честота. Той изговори думите „Индикаторът на третия ми резервоар се повреди“ и изтребителите, E-2D „Хоукай“, Талман и конкордите превключиха на резервната честота. Ласков повика Кашер и Емануил.

— Слушайте. Копелето следи основната тактическа честота — бързо каза той. — Не зная как го прави. Възможно е да подслушва и тази, но въпреки това ще говоря. Няма да ви изоставим. E-2D „Хоукай“ ще продължи да ви наблюдава. Ще изостанем с неколкостотин километра. Свързвайте се с мен на тази честота и ме дръжте в течение. Ако решите да рискувате, ще атакуваме и ще изстреляме „Финикс“ от сто и шейсет километра. Има голяма вероятност да не забележат димната следа, ако специално не я търсят. Разбирате ли ме?

Всички потвърдиха.

— Зная, че говорите! — изкрещя по честотата на „Ел Ал“ Ахмед Риш. — Престанете с тия глупости. Стига! Пет секунди. — Той допря показалец до бутона на детонатора, обозначен с цифрите „01“. — Едно, две, три…

— Успех — пожела им по същата честота Ласков, даде заповед и изтребителите рязко се наклониха надясно, направиха обратен завой и скоро се скриха от поглед.

Бекер не видя отдалечаването им, ала внезапно се почувства много самотен.

Това решение не харесваше на Авидар. Той бавно увеличаваше скоростта и смяташе, че е поне на десет километра пред лиъра и втория конкорд. Какъв можеше да е обсегът на детонатор с дистанционно управление? Определено не повече от десетина-дванайсет километра. Младият пилот погледна датчика за височина. Намираха се малко над определените им 5000 метра.

В контролната кула бяха видели на радара, че точката на лиъра се слива с втория конкорд, бяха забелязали, че изтребителите се оттеглят, но не бяха следили разговорите по честотата на „Ел Ал“. И все пак диспечерът знаеше, че се е случило нещо. Той повика конкордите.

— Ако всичко е наред, можете да се издигнете до деветнайсет хиляди метра. Съжалявам, че се наложи да изчакате.

Риш, който очевидно също слушаше кулата, им нареди да потвърдят разрешението.

Двамата пилоти се подчиниха. Авидар погледна индикатора за скорост. Летеше с 1000 километра в час. Ако натиснеше дроселите докрай, можеше да развие свръхзвукова скорост и за по-малко от петнайсет секунди да се отдалечи поне с още три километра.

По радиостанцията се разнесе гласът на арабина.

— Много добре. Много разумно. А сега оставете включени навигационните си светлини и ме следвайте. Ще завия под сто и шейсет градуса със скорост триста възела. Вторият конкорд ще се движи плътно зад мен. Първият ще лети точно зад него. Ще се спуснем до височина сто и петдесет метра. Разбрахте ли ме?

Бекер и Авидар потвърдиха.

Лиърът се наклони наляво и Бекер се приготви да го последва.

Ашер Авидар натисна дроселите и се насочи към средата на облака пред него. Четирите огромни двигателя „Ролс Ройс Олимпъс“ набраха инерция и конкордът се стрелна напред.

— Какво правиш, по дяволите? — извика Зеви Хирш.

Лео Шарет се извърна от пулта си.

— Ашер, недей…

Мати Ядин, който все още бе в кабината, го сграбчи за ръката, но той се отскубна. Ядин извади своя „Смит & Уесън“ и го притисна до главата му. Авидар светкавично го блъсна с ръка, сякаш е досадно насекомо.

Във втория конкорд Мойсей Хес побутна Бекер и му посочи към предното стъкло. Давид видя самолета на Авидар да се скрива в облака.

Всички в пътническото отделение вече знаеха, че нещо не е наред. Яков Лайбер се беше надвесил над една от свободните седалки и следеше с поглед самолета на жена си, който внезапно изчезна в облака от дясната им страна. После отново се появи.