Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Ласков вдигна ръка, за да даде знак на Лавон да изчака, и отговори на Давид.

— Лиърът ни вика по честотата на „Ел Ал“.

— Прието. — Теди бързо превключи радиостанцията. Даниил се свърза с ескадрилата и им предаде да проследят разговора.

— Първи и втори „Конкорд“ на „Ел Ал“. Тук „Лиър“ петдесет и четири. Чувате ли ме?

Ласков усети, че го полазват ледени тръпки. Не можеше да сбърка този акцент. Арабин.

Бекер и Авидар отговориха.

Лиърът бавно и отмерено продължи:

— Слушайте ме много внимателно. Имаме важна информация за вас.

Двамата пилоти потвърдиха, че приемат. В гласовете им се долавяха тревожни нотки.

Ласков осъзна, че непознатият печели време, и се обърна към Лавон.

— Когато вдигна ръка, стреляй.

Талман неподвижно стоеше в средата на оперативния център и смаяно зяпаше тонколоните.

— По дяволите, какво е това? — промълви той.

Лиърът отново заговори, този път много бързо.

— В опашките на двата конкорда са заредени бомби с дистанционно управление. Дистанционно управление — повтори гласът. — Първата беше поставена в Сен Назар, втората в Тулуза. Експлозивът се намира върху единайсетия горивен резервоар. Известно ми е, че имате ескорт от дванайсет изтребителя F-14. Ако видя димната следа на ракетите им да се приближава към мен или забележа проблясък откъм тях, ще натисна бутоните на детонатора и ще ви взривя. Разбирате ли ме? Изтребителите чуват ли ни? Разбрахте ли какво казах?

Ласков не отговори.

— Копеле! — с разтреперан от ярост глас извика по радиостанцията Авидар.

— Прието — спокойно отговори Бекер и натисна бутона на интеркома. — Моля господин Хауснер, генерал Добкин и господин Бург да дойдат в пилотската кабина.

Теди отпусна глава на гърдите си. Просто не можеше да повярва. Толкова грижливо подготвени планове… всички мерки за сигурност… Той извади бинокъл от стария кожен куфар в краката си. Остави го скута си и се загледа в него. Освен униформата това беше единствената вещ, която бе донесъл със себе си от Русия. Ласков го взе и го насочи към зелено-белия лиър. Двата му турбореактивни двигателя оставяха дълга тънка димна следа. Вече беше прекалено близо дори за шестнайсеткилометровия обхват на ракетите „Спароу“, но все още не бе навлязъл в обсега на осемкилометровия „Сайдуиндър“. Самолетът направи завой на 90° и полетя успоредно с втория конкорд. Виждаше плексигласовия люк в задната част на покрива на пилотската кабина. Някой като че ли гледаше през него и генералът знаеше, че човекът навярно е насочил бинокъл към него. Той отпусна своя.

Дали случайно или нарочно, но лиърът остана в осемкилометровото пространство между обсега на „Спароу“ и „Сайдуиндър“. Тази ничия зона беше занимавала мнозина западни военни специалисти, ала обикновено не се смяташе за съществена. При други обстоятелства Ласков просто щеше да се приближи или отдалечи, за да използва съответната ракета. Но сега се страхуваше да прави резки маневри, защото виждаше, че непознатият наблюдател следи ескадрилата му през задния люк. Затова продължи да поддържа постоянен курс и тихо каза на Лавон:

— Зареди „Сайдуиндъра“ в случай, че се приближи. — Но разбираше, че е безполезно. Лиърът летеше прекалено близо до конкордите.

Френският самолет направи малка корекция в курса си и се спусна на около 150 метра под втория конкорд. От своята позиция Ласков едва можеше да го вижда.

Талман отпуснато седеше на стола си. Всички в оперативния център бяха абсолютно неподвижни. Бригадният генерал забеляза, че точиците на втория конкорд и лиъра се сливат на екрана. Знаеше, че Ласков е безсилен да направи нещо с ракетите си. Всичко се бе случило ужасно бързо. Той погледна към дигиталния часовник на стената. От момента, в който Гавриил беше засякъл неидентифицирания самолет с радара си, бяха изтекли по-малко от десет минути. Още от самото начало имаше лошо предчувствие. С модерната техника бе възможно всичко. Дори само един безумец можеше да промени съдбата на цели нации. Атомна бомба, взривена в град. Биологично оръжие във водоизточник. Експлозив в конкорд. Как би могъл да предотвратиш нещо толкова нелепо?

Хауснер, Добкин и Бург стояха в кабината, докато Бекер им обясняваше какво се е случило. Том Ричардсън и Джон Маклуър бяха дошли неканени. Бяха забелязали приближаването на лиъра и бяха разбрали, че нещо не е наред.

Маклуър се облегна на пулта на бордовия инженер. Дъвчеше кибритена клечка. Той беше изключително висок, слаб мъж и някои го оприличаваха на голобрад Линкълн. Акцентът от Средния запад допълваше този образ.