Нелсън Демил - При реките на Вавилон

Един от шестимата араби в лиъра извика на Ахмед Риш. Терористът грабна дистанционния детонатор от седалката. На него имаше два червени бутона. Без да поглежда, Риш понечи да натисне онзи с надпис „02“, после осъзна грешката си и премести показалеца си върху другия.

Първият конкорд се понесе нагоре. Когато компютърът определи, че гравитационният център трябва да се премести назад, за да отговаря на скоростта и ъгъла на движение, единайсетият резервоар автоматично започна да се пълни с гориво. Големият дигитален индикатор в пътническото отделение показваше 0.97 маха. Включиха се светлинните надписи за затягане на предпазните колани. Когато гравитационните сили ги притиснаха към седалките, пътниците уплашено се спогледаха. Датчикът показа 0.98, после 0,99 маха.

Ахмед Риш натисна бутона. От единайсет километра разстояние дистанционният детонатор едва получи сигнала. Приемникът го преобразува в импулс, който затвори веригата и позволи на електрическия ток от навигационните светлини да потече по жицата към забития в пластичния експлозив детонатор.

Датчикът показа 1.0 и конкордът премина границата на скоростта на звука. Пълният с 4000 литра гориво резервоар избухна и проби херметичната стена. В пътническото отделение блъвна огнен език. От малки ниши на тавана автоматично се спуснаха кислородни маски.

Ашер Авидар осъзна, че е изгубил играта, още преди да чуе експлозията. Рулят в ръцете му внезапно престана да се съпротивлява и светлинните индикатори по пулта един по един започнаха да изгасват. Вратата рязко се отвори и екипажът чу писъците. Хирш се завъртя и погледна назад. Видя слънчева светлина и успя да промълви само: „О, Господи!“ Мати Ядин лежеше на пода. Лицето му беше окървавено от удара на вратата. Авидар се обърна към Зеви и надвика свистенето на въздуха:

— Така е по-добре! Не можем да се предадем на ония копелета!

Хирш го зяпна.

Бекер виждаше, че другият самолет се мъчи да запази контрол. С хладно безпристрастие той разбра по изригналите оранжеви пламъци, че бомбата наистина е била поставена на единайсетия резервоар — с други думи, на абсолютно недостъпно място. Предполагаше, че е съвсем малко устройство. По-голямата опасност беше горивото.

— Изключи компютъра и изпомпи номер единайсет — тихо нареди пилотът на Питър Кан, после се обърна към Хес. — Кажи на пътниците по интеркома да се преместят на предните седалки. — Той се зачуди дали херметичната стена ще издържи на взрива.

Бекер отново вдигна очи към първия конкорд. Гледката го хипнотизира. Хауснер, Добкин, Бург, Ричардсън и Маклуър стояха един до друг зад екипажа и смаяно наблюдаваха експлозията.

Повреденият самолет започна невероятно красивия си предсмъртен танц. Клиновидните криле се въртяха около оста му и той приличаше на изящен делтаплан. Давид знаеше какво преживява Авидар, докато дърпа и натиска лостове, дросели, ключове и бутони. Ала губеше битката.

Постепенно се приближаваха към горящата машина. Бекер поиска бинокъла и го вдигна пред очите си. От търбуха на първия конкорд се спусна малка перка. Поне компютърът все още функционираше. Също като мозък на огромно ранено животно, той усещаше, че е в опасност, но за разлика от човешки мозък, не съзнаваше, че раната е смъртоносна, и продължаваше да се бори за живот. Компютърът беше регистрирал всички електрически и хидравлични повреди и перката — напомняща криле на вятърна мелница — трябваше да задейства резервен електрически генератор и хидравлична помпа. Французите наричаха това средство „tres pratique“, ала британците го смятаха за отчаяно. В този случай новият енергиен източник само още повече щеше да влоши положението. Скъсаните електрически проводници щяха да оживеят и от пробитите тръби щеше да потече хидравлична течност. Мъртви нервни окончания и разкъсани артерии. Но механичното сърце все още биеше и механичният мозък продължаваше да работи. От гледката през бинокъла му се пригади. Той го свали и разтри очите си.

В загиващия конкорд Авидар и Хирш инстинктивно реагираха на всеки нов проблем, защото нямаше какво друго да сторят. Лео Шарет спокойно седеше на пулта си и контролираше системи, които вече не се поддаваха на контрол. Светлинните му индикатори угасваха. Конкордът се запремята през носа си като сребристо листо, носено от ветрец. После избухна и се разхвърча на части.

Бекер чу ужасените викове от пътническото отделение. Над всички се разнесе стонът на Яков Лайбер, който плачеше за жена си.