Нелсън Демил - При реките на Вавилон

— Трябваше да се прибера с „Пан Ам“ — само каза той, когато Бекер им съобщи, че ги отвличат.

Бург се обърна към пилота.

— Искате ли да повикам министъра на външните работи?

Бекер поклати глава.

— Нямам нужда от съвети на политици. Ще взимаме решенията тук. Просто бъдете готови. — От време на време виждаше лиъра да се подава под дългия нос на конкорда му. Някога във Виетнам един пехотинец му бе разказал, че по време на престрелка партизаните от Виетконг се приближавали така, че американците да не използват тежките си оръжия, за да не избият собствените си хора. Знаеше, че Ласков е с вързани ръце. Всички бяха с вързани ръце.

Хауснер изглеждаше потънал в мислите си, сякаш това не го интересуваше. После на лицето му се изписа странна усмивка. Беше си спомнил онова, което преди му убягваше. Бяха забелязали Риш в няколко френски селца. Навремето имената им не му говореха нищо. Тогава Израел нямаше конкорди. Сега съзнаваше, че те са били в района на Сен Назар и Тулуза. „Имаме тези самолети от тринайсет месеца — бе казал на съвещанието той. — Оттогава моите хора нито за миг не ги изпускат от очи.“ Това беше слабото звено. „Оттогава… Сен Назар, Тулуза. Какъв идиот съм бил!“

Бекер се обърна към него.

— Наистина ли е възможно? Имам предвид бомбата.

Хауснер кимна.

— Съжалявам.

Радиостанцията отново изпращя. По колоните се разнесе гласът на Мати Ядин. Той знаеше, че Яков също е в кабината.

— Имаше право, шефе.

Хауснер не отговори.

Бекер повика Ласков по тактическата честота.

— Какво ще правим, Гавриил?

— Поддържайте връзка. — Генералът виждаше носа на лиъра да се подава изпод втория конкорд. Той погледна към ракетния бутон на пулта си. Представи си как стреля с 20-милиметровата картечница по кабината на френския самолет. Но нямаше 20-милиметрова картечница. И дори да имаше, едва ли щеше да рискува. Преди имаше шанс, но не и сега. Помисли си за Ричардсън и Бернщайн и се почувства предаден. Предаден от хора с добри намерения, но въпреки това предаден. Ласков натисна ракетния бутон. Бойната камера се включи и започна да записва. Той удари с юмрук по пулта пред себе си.

По радиостанциите се разнесе гласът от лиъра.

— Предполагам, че вашият ескорт следи честотите на „Ел Ал“. Внимателно слушайте, пилоти изтребители. Имам наблюдател, който гледа към вас. Ако видя проблясък, ще взривя конкордите. Не ме е страх от смъртта. Чуйте ме. Сега трябва да се отделите и да се върнете в базата си. Тук не можете да направите нищо. Ако до шейсет секунди не се подчините, ще взривя водещия конкорд, за да ви покажа, че говоря сериозно.

Авидар повика Ласков по тактическата честота.

— Добре, овчарско куче. Ами сега?

Теди си помисли дали да не натисне дроселите, да мине под конкорда и да се блъсне в лиъра. Навярно не очакваха такава маневра. Можеше да изпаднат в паника. Но даже да успееше, експлозията със сигурност щеше да повреди втория конкорд.

— Какво ще правим, Гавриил? — повтори Авидар.

Отново се обадиха от лиъра.

— До конкордите. Струва ми, се, че разговаряте с ескорта, си. Безполезно е. Остават им петнайсет секунди да обърнат.

Ласков се зачуди дали терористите ще взривят конкордите веднага щом ескадрилата му се оттегли. Или искаха заложници? Той превключи на честотата на „Ел Ал“ и за пръв път повика лиъра.

— Това е ескорт от изтребители. Няма — повтарям, няма — да ви оставим. Всички се връщаме в Лод. Трябва да ни последвате и да кацнете заедно с нас. Ако не се подчините, ще… — Изведнъж думата „сваля“ не му се стори подходяща. — Ще ви убия — тихо завърши Теди.

Отговори му смях.

— Времето ви изтича. Вървете си, иначе смъртта на тези хора ще тежи на вашата съвест.

Хауснер знаеше кой говори. Той сложи ръка на рамото на Бекер.

— Познавам този човек. Кажи на Ласков, че името му е Ахмед Риш. Няма да се поколебае да ни взриви. Кажи на Ласков да ни оставят.

Ричардсън кимна.

— Няма да ни направят нищо, иначе отдавна да са натиснали детонатора. Това си е чисто и просто отвличане. Попитайте ги какво искат. — Той замълча за миг. — И предайте на Теди Ласков, че съжалявам за двайсетмилиметровите картечници.

Бекер се обърна към Добкин и Бург. Двамата кимнаха. Пилотът предаде съобщенията на Ласков, после повика лиъра.

— Кои сте вие и каква е целта ви?

Отвърна му високият ясен глас на Риш.

— Няма значение кои сме. Целта ни е да ви отведем и да ви задържим като заложници, докато решим да ви пуснем. Ако правите точно каквото ви казваме, никой няма да пострада. Ако обаче ескортът ви не се оттегли до една секунда, ще взривя водещия самолет.