Берачите разговарят помежду си през редовете…
В нашия край имаше една жена — няма да споменавам името й; та един ден тази жена съвсем неочаквано роди негърче. Никой нищо не знаеше и не подозираше. Не намериха никъде бащата, а тя след това не смееше да гледа хората в очите. Защо ли си спомних за нея? Аха — много хубаво береше памук.
Сега чувалът натежа, влачи го след себе си. Напрягай бедрата си, влачи го като товарен кон. А децата току се тикат в ръцете ти. Добра реколта. В низините памукът е по-лош — стъблата са тънки и по-жилави. Друг път не съм виждал памук като тукашния, в Калифорния. Влакното му е дълго — по-хубав памук никъде не съм виждал. Земята под него бърже се изтощава. Да речем, някой иска да си купи участък. Защо ще го купува? Да го арендува! И като се изтощи земята — да отиде на друго място.
Хората се движат във верига из нивата. Пръстите си знаят работата. Неспокойните пръсти сноват сред листата, сами намират кутийките, няма нужда да гледаш.
Аз и без да гледам, мога да бера. Просто с усет намирам кутийките. И никак не оставям от памука — сякаш го изсмуквам от кутийката.
Сега чувалът е пълен. Мъкни го на кантара. Препирай се. Кантарджията казва, че си сложил отдолу камъни. А той пък да не е ангел! Кантарът му лъже. Понякога правдата е на негова страна — в чувала наистина има камъни. Понякога пък тя е на твоя страна — кантарът му лъже. А понякога правдата е на страната и на двамата: и камъни има, и кантарът лъже. Препирай се, винаги се препирай, не се предавай без бой. След това се чувствуваш човек. И той също се чувствува човек след това. Камъни ли? Има си хас! Е, може все някой да е попаднал в чувала. Четвърт фунт ли? Хубава работа! Не се предавай, препирай се.
Обратно с празния чувал. Ние си имаме наша книжка. Записвам си фунтовете. Без нея не може. Като те видят, че си водиш сметка, няма да смеят да те лъжат. А ако не си записваш, господ да ти е на помощ!
Хубава работа. Децата тичат на воля. А ти чувал ли си за машините, които сами берели памука?
Чувал съм.
Мислиш ли, че ще ги въведат?
Ако ги въведат, тогава, казват, ще дойде краят на ръчната беритба.
Настъпва вечер. Всички са уморени. Добре работиха. Ние изкарахме три долара. Брахме аз, жената и децата.
Към памучната нива се приближават коли. Палатките просто никнат една след друга. Камиони с ремаркета, оплетени отгоре с мрежа, натъпкани с бял пух. Памукът повисва по телените огради, а ако подухне лек вятър, почва да се търкаля на малки топчици по пътя. Чистият бял памук отива на магана. Големи, издути чували стоят, чакайки компресора. Памукът се лепи по дрехите, завира се в мустаците, брадата. Като издухаш носа си, намираш в него също памук.
Върви прегърбен, тъпчи чувала, докато е още светло. Неспокойните пръсти сами намират кутийките. Бедрата са напрегнати, влачат чувала. Децата до вечерта капват от умора. Почват да се препъват в стълбата. А слънцето клони към залез.
Няма да е зле да поработим тук малко повечко. Парите не са бог знае какви, но все пак няма да е зле да останем тук малко повечко.
От пътя една след друга отбиват към нивата стари коли, привлечени от оранжевите листчета.
Имаш ли памучен чувал?
Не.
Ще ти удържим един долар.
Да бяхме само петдесетина души, можеше да поработим тук повечко, но сме петстотин. Скоро ще свършим работата. Познавам едного — той никога не можеше да изплати чувала си. Отиде на ново място — и получи друг чувал, а докато стигне първите сто и петдесет фунта, нивата е вече обрана.
Поспести парици, макар съвсем малко! Скоро ще дойде зима. През зимата в Калифорния работа няма. Тъпчи чувала, докато е още светло. А ей онзи там пъхна в чувала си две буци пръст — видях го.
Добре де, какво от това! Просто изравнявам лъжливия ти кантар.
Записал съм си в книжката — триста и дванадесет фунта.
Точно така.
Гледай ти, никак не се препира с мен! Сигурно кантарът му лъже. Е, сполай — днес имах късмет.
Казват, че тук щели да дойдат още хиляда души. Утре ще се бием за всеки ред, ще крадем кутийките под носа на другите берачи.
Търсят се берачи на памук. Колкото повече са те, толкова по-скоро ще откараме памука на магана.
Сега обратно към лагера.
А ние тази вечер ще ядем рибици — честна дума! Имаме толкова пари. Хвани детето за ръка, то съвсем се умори. Тичай да купиш четири фунта рибици. Старата ще изпече хубави питки, стига да не е много изморена.
Товарните вагони, дванадесет на брой, бяха наредени близко един до друг на една малка полянка край рекичката. Те стояха в два реда, по шест във всеки ред. Колелата им бяха свалени, от широките подвижни врати водеха надолу стълбички. Това бяха чудесни жилища — покривите не течаха, отникъде не духаше. В дванадесетте вагона се бяха настанили двадесет и четири семейства — по едно във всяка половина. Прозорци вагоните нямаха, но широките врати постоянно бяха отворени. Половините бяха отделени с брезент, а за граница служеше средата на вратата.
Читать дальше