Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

— Дадоха ми полк, защото командуващият генерал беше разжалвал едно момче, което познавах от времето, когато беше на осемнайсет години. Разбира се, той вече не беше момче. Полкът се оказа не по силите му, но преди да го погубя, за мене този полк беше най-добрият, за който можех да мечтая през живота си. — Той добави: — Погубих го по заповед, разбира се.

— Как се погубва полк?

— Вече си близо до успеха, остава ти само да изпратиш парламентьор, за да може противникът да обсъди положението и да се предаде, ако си прав. Професионалистите са много разумни, а тези фрицове бяха професионалисти, като се изключат фанатиците. И в този момент телефонът иззвънява и се обаждат от щаба на корпуса по заповед, издадена от щаба на армията или на армейската група, а може би дори и от ВЩСЕВ — прочели са името на града в някакъв вестник, изпратен, да речем, от Спа, от някой кореспондент, и заповедта е да се завземе този град чрез щурм. Градът е важен, защото за него са писали във вестниците. И ти трябва да го завземеш.

И така оставяш един батальон мъртъвци покрай някой мост. Изгубваш цял батальон и изваждаш от строя още три. Танковете също излизат от строя, въпреки че се движат много бързо — могат да се движат бързо и в двете посоки.

Уцелват ги: първи, втори, трети, четвърти, пети.

Обикновено трима души от петимата в танка излизат и бягат като участници в крос, сякаш стартът на състезанието е даден и те защищават честта на Минесота срещу противниците от Белойт, щата Уисконсин. Отегчавам ли те?

— Не. Не разбирам местните названия. Но можеш да ми ги обясниш, когато поискаш. Моля те, продължавай да ми разказваш.

— Влизаш в града и някой щедър негодник те благославя с нападение по въздуха. За това нападение може би е била издадена заповед и никой не я е отменил. Нека оправдаем всеки поради липса на доказателства. Говоря ти общо как стоят нещата. По-добре е да не конкретизирам, пък и цивилният не би разбрал. Дори и ти.

Това нападение по въздуха не помага много, дъще. Защото може би не си в състояние да останеш повече в града, тъй като почти не разполагаш с хора — или ги изравяш от развалините, или просто ги оставяш там. Затова съществуват две философски школи. Но ти казват да щурмуваш града. Повтарят заповедта.

Тази заповед е била потвърдена категорично от някой политик в униформа, който изобщо не е убивал през живота си, освен с уста по телефона или на книга, нито пък някога е бил раняван. Ако искаш, можеш да си го представиш като нашия бъдещ президент. Представи си го, както искаш. Но си представи него и хората му, цялата огромна фирма толкова далече в тила, че най-добрият начин да се свържеш с тях бързо е с пощенски гълъби. Освен това с огромната охрана, която поддържат за своите собствени особи, те навярно ще накарат зенитната си артилерия да застреля гълъбите. Ако може да ги улучи.

Така че ти отново нападаш. После ще ти разкажа как изглежда това.

Полковникът погледна играта на светлината върху тавана, отразена частично от Канала. Тя извършваше чудновати, но равномерни движения, които се променяха като течението на поточе, в което живее пъстърва, но не изчезваха, а само се преместваха със слънцето.

След това погледна своето великолепно момиче, видя удивителното й смугло лице на възрастно дете, което можеше да разбие сърцето му — той щеше да се раздели с нея в 13:35 (това беше сигурно) — и каза:

— Хайде да не говорим за войната, дъще.

— Моля те. Моля те. Така ще имам за цялата седмица.

— Кратък срок. Имам предвид, ако се отнася за време, прекарано в затвора.

— Нямаш представа колко дълга може да бъде седмицата, когато си на деветнайсет години.

— Няколко пъти ми се е случвало да разбера колко дълъг може да бъде един час. Бих могъл да ти разкажа колко дълги могат да бъдат две минути и половина.

— Разкажи ми, моля те.

— Бях в двудневен отпуск в Париж след боя при Шнее Айфел и като приятел на някои хора, имах честта да бъда на нещо като събрание, където присъствуваха само акредитирани и доверени лица. Там генерал Уолтър Бедъл Смит ни обясни колко лесна ще бъде операцията, наречена по-късно „Хюртгенски лес“. Всъщност Хюртгенският лес беше само част от фронта. Цялата местност се казва Щатсвалд и там именно германското Върховно командуване реши да се бие, тъй като след превземането на Аахен пътят към Германия беше открит. Надявам се, че не те отегчавам.

— Ти никога не ме отегчаваш. Нищо, което се отнася за войната, не ме отегчава, с изключение на лъжите.