Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

— Моля те, не бъди груб.

— Исках да кажа, че бих се чувствувал добре, ако си с мене. Но е много егоистично и грозно. — Той спря и потъна в несвързани мисли, а после каза: — Не. Ти се омъжи, имай петима синове и всичките ги кръсти Ричард.

— Лъвското сърце — отговори момичето, защото беше възприела положението, без дори да хвърли поглед, и решила да играе това, което държи, както човек сваля картите, след като е преброил точно.

— Въшливото сърце — каза полковникът. — Несправедливият и непримирим критикар, който хули всички.

— Моля те, не бъди груб, когато говориш. И ако искаш да знаеш, ти хулиш себе си най-много. Притисни ме много силно и нека да не мислим за нищо.

Той я притисна толкова силно, колкото можеше и се опита да не мисли за нищо.

Лежаха спокойно на леглото и полковникът се опитваше да не мисли за нищо, както не беше мислил за нищо толкова много пъти на толкова много места. Но сега не му се отдаде. Едва ли би се получило вече — оставаше малко време.

Слава богу, те не бяха Отело и Дездемона, макар че градът беше същият и момичето несъмнено беше по-красиво от Шекспировата героиня, а полковникът беше воювал колкото словоохотливия мавър, дори и повече.

Те са отлични войници, мислеше той, тези проклети маври. Но колко от тях избихме по мое време? Мисля, че избихме повече от едно поколение, ако се смята последният марокански поход срещу Абд Ел-Керим. Налага ти се да убиваш всеки един поотделно. Никой никога не ги е избивал на групи, както избивахме фрицовете, преди да открият своето Einheit 88 88 Единство (нем.). — Б.пр. .

— Дъще — каза той, — наистина ли искаш да ти разкажа, ако не съм груб?

— Повече от всичко. Тогава ще можем да си поделим онова, което ти си преживял.

— Ще се скъса, ако си го поделим. Вземи го всичкото, дъще. Но това са само връхните точки. Ти няма да разбереш подробностите, едва ли някой би могъл да ги разбере. Навярно Ромел, но той беше в обкръжение във Франция, а освен това бяхме унищожили комуникациите му. Направиха го тактическите въздушни сили — нашата и английската. А как бих желал да обсъдя някои неща с него! Иска ми се да поговоря и с Ернст Удет.

— Разкажи ми каквото искаш и изпий тази чаша „Валполичела“. Прескочи всичко, което те кара да се чувствуваш зле, или изобщо не ми разказвай.

— Отначало бях полковник от резерва — обясни старателно полковникът, — един от полковниците на разположение, дадени на дивизионния командир, за да заменя убитите или разжалваните. Почти никого не убиват, но много разжалват. А добрите ги повишават, и то доста бързо, когато действието започне да се развихря като горски пожар.

— Продължавай, моля те. Трябва ли да вземеш лекарството си?

— Да върви по дяволите лекарството ми. По дяволите ВЩСЕВ.

— Вече ми обясни това.

— Дяволски ми се иска да си войник с точния си, предан ум и прекрасната си памет.

— Бих искала да бъда войник, ако можех да воювам под твое командуване.

— Никога не се хващай да воюваш под мое командуване. Аз съм предпазлив, но не съм късметлия. Наполеон искаше да има късметлии командири и беше прав.

— Понякога и ние с тебе сме имали късмет.

— Да. Добър или лош.

— И все пак късмет.

— Разбира се. Но не бива да се воюва само на късмет, макар че без него не може. Всички, които воюваха, разчитайки единствено на късмета си, загинаха славно като кавалерията на Наполеон.

— Защо мразиш кавалерията? Почти всички добри момчета, които познавам, бяха в трите добри полка на кавалерията или пък във флотата.

— Аз не мразя никого, дъще — каза полковникът и отпи от светлото, сухо червено вино, което беше приятелско като къщата на твоя брат, ако с брат ти сте добри приятели. — Само имам собствено схващане за кавалеристите, до което съм стигнал след внимателно обмисляне и преценка на техните способности.

— Наистина ли не са добри?

— Нищо не струват — каза полковникът, а след това си спомни, че трябва да бъде учтив и добави: — В наше време.

— Всеки ден е разочарование.

— Не, всеки ден е нова и красива илюзия. И всичко, което е фалшиво в илюзията, може да се отреже като с бръснач.

— Моля те, само не отрязвай мен.

— Теб нищо не може да те отреже.

— Целуни ме и ме прегърни силно, а после да погледаме заедно Канале Гранде — сега светлината в него е прекрасна — и ми разкажи още, моля те.

Загледаха се в Канале Гранде — светлината в него наистина беше прекрасна — и полковникът продължи: