Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

— После?

— Ще продължа направо с пробива. Моля те, кажи ми, ако ти е скучно.

— Не.

— И така, направихме проклетия пробив — каза полковникът. Сега главата му беше обърната към нейната и той не разказваше, а се доверяваше: — Първия ден противниковите самолети долетяха и пуснаха играчките за коледната елха, които объркват радарите, и настъплението беше отложено. Бяхме готови да започнем, но го отложиха. Съвсем правилно, сигурен съм. Обичам най-висшите офицери, както обичам свинските, знаеш какво.

— Разказвай, без да ставаш лош.

— Условията не бяха благоприятни — каза полковникът. — На втория ден вече имахме готовност, както казват английските ни братовчеди, които не могат да направят пробив дори и в мокра салфетка, а над нас се появиха хората от дивата синя далечина.

Самолетите все още излитаха от гюлето, където живееха на онзи зелен затревен самолетоносач, наречен Англия, когато се появиха първите — блестящи, лъчисти и красиви. Защитната боя, с която ги покриваха преди нападение, беше изстъргана, а може и да не е била — не си спомням точно.

Както и да е, дъще, непрекъснатата им линия можеше да се види на изток, докъдето ти стига погледът.

Приличаха на огромен влак. Летяха високо в небето и никога не са били по-красиви. Казах на началника на разузнавателното отделение, че трябва да ги кръстим „Валхала експрес“. Омръзна ли ти?

— Не. Мога да си представя „Валхала експрес“. Тук сме виждали самолети, и то неведнъж. Но чак толкова много — никога.

— Намирахме се на две хиляди ярда от мястото, където трябваше да започнем атаката. Знаеш какво означава две хиляди ярда, дъще, по време на война, когато нападаш, нали?

— Не. Откъде бих могла да знам?

— След това предната част на „Валхала експрес“ изсипа димни бомби, обърна се и си отиде вкъщи. Димките бяха изсипани точно и показаха ясно целта — позициите на фрица. Тези позиции бяха добри и може би щеше да се окаже невъзможно да го отместим, ако не се беше случило това могъщо и величаво нещо, което в момента преживявахме.

След това, дъще, другите части на „Валхала експрес“ изсипаха какво ли не върху фрицовете и върху мястото, където се бяха заселили, и се опитваха да ни задържат. По-късно там всичко изглеждаше така, сякаш цялата земя беше изригнала и пленниците, които заловихме, трепереха, както трепери човек, когато го удари маларията. Бяха храбри момчета от Шеста парашутна дивизия, но всичките трепереха и колкото и да се стараеха, не можеха да се овладеят.

Е, както виждаш, бомбардировката беше хубава. Точно това е нужно в живота. Да накараш някого да трепери от страх пред справедливостта и могъществото.

И така, след това, дъще, хайде да не те отегчавам, вятърът духаше от изток и димът започна да се връща към нас. Тежките бомбардировачи действуваха върху димната завеса, а сега тя беше над нас. Следователно те бомбардираха и нас по същия начин, както бяха бомбардирали фрицовете. Най-напред дойдоха тежките бомбардировачи и който беше там през този ден, няма защо да се страхува от ада. После, за да подготвят добре пробива и да оставят колкото може по-малко хора и от двете страни, долетяха средните бомбардировачи и се заеха с тези, които бяха оцелели. След това направихме пробива, веднага щом „Валхала експрес“ си замина, разпростирайки се в своята красота и величие от тази част на Франция чак до Англия.

Ако човек изобщо има съвест, мислеше полковникът, той би трябвало някога да се замисли какво са всъщност въздушните сили.

— Дай ми чаша от тази „Валполичела“ — каза полковникът и се сети да добави: — моля. Извинявай — продължи той. — Успокой се, мое пале, моля те. Ти поиска да ти разкажа.

— Не съм твоето пале. Това трябва да е някоя друга.

— Правилно. Ти си моята последна, истинска, единствена любов. Така ли е? Но ти сама пожела да ти разкажа.

— Моля те, разказвай — каза момичето. — Бих искала да бъда твоето пале, ако знаех как. Но аз съм само едно момиче от този град, което те обича.

— Ще го имам предвид — отговори й полковникът. — И аз те обичам. А онази думичка вероятно съм научил на Филипините.

— Вероятно. Но аз предпочитам да бъда просто твоето момиче.

— Ти си моето момиче. С всичките му такъми и знаме отгоре.

— Моля те, не бъди груб. Моля те, обичай ме честно и ми разкажи най-честно, без да си причиняваш каквато и да било болка.

— Ще ти разкажа честно. Най-честно и нека това да причини болка на когото си иска. След като те интересува, по-добре е да го чуеш от мен, вместо да го прочетеш в някоя книга с твърди корици.