Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

— Ти си удивително момиче.

— Да. Отдавна знам това.

— Наистина ли би искала да воюваш?

— Не знам дали ще мога. Но бих се опитала, ако ме научиш.

— Никога няма да те науча. Само ще ти разказвам весели случки.

— Тъжни истории за кончината на крале.

— Не. Някой ги е нарекъл Джи Ай 89 89 Джи Ай — прозвище на американски войник. — Б.пр. . Боже, колко ненавиждам тази дума и начина, по който я използуваха. Читатели на комикси. Бяха дошли от различни краища — повечето не по собствено желание. Не всички. Но всички четяха един вестник, наречен „Старз анд Страйпс“, и трябваше непременно да пишат в него за твоята част, в противен случай те смятаха за пропаднал командир. Аз бях в повечето случаи пропаднал. Опитвах се да се отнасям приятелски с кореспондентите, а на това събрание присъствуваха някои много добри. Няма да споменавам имена, защото мога да пропусна няколко славни кореспонденти, а това ще е несправедливо. Бяха дошли някои от добрите, които не помня. Освен това имаше и кръшкачи, шарлатани които твърдяха, че са ранени, ако ги одраска парче от снаряд, военни, наградени с „Пурпурно сърце“ заради катастрофи с джипове, хора, просветени в някои тайни, страхливци, лъжци, крадци и кариеристи. Имаше и няколко убити, които не присъствуваха. И те даваха жертви. Голям процент. Но нито един от убитите не присъствуваше, както казах. Имаше и жени, макар и в прекрасни униформи.

— Но как си могъл да се ожениш за такава жена?

— По погрешка, както вече ти обясних.

— Хайде, разказвай.

— В залата имаше повече карти, отколкото господ би могъл да разгледа, когато е най-работоспособен — продължи полковникът. — Грандиозният план, Полуграндиозният план и Суперграндиозният план. Всички тези хора се правеха, че ги разбират, както и момчетата с показалките — нещо като недодялани билярдни щеки, които използуваха, за да обясняват.

— Не говори груби думи. Аз дори и не знам какво значи недодялан.

— Изработен неумело — обясни полковникът. — А също и несъвършен като инструмент или по характер. Това е стара дума. Може би се среща в санскритския.

— Моля те, разказвай.

— За какъв дявол? Защо позорът трябва да бъде прославен точно с моята уста?

— Ще го запиша, ако искаш. Мога да запиша съвсем точно това, което чувам или мисля. С грешки, разбира се.

— Ти си щастливо момиче, щом можеш да записваш съвсем точно това, което чуваш или мислиш. Но да не си посмяла да запишеш нито една дума от това.

Той продължи:

— Мястото е пълно с кореспонденти, всеки облечен по свой вкус. Някои са скептични, други — изключително нетърпеливи.

Има и група пищоваджии, за да въдворяват ред и да направляват показалките. „Пищоваджия“ наричаме човек, който не е действуващ военен, но е дегизиран в униформа, може да се каже костюм, и се вълнува всеки път, когато пистолетът го чукне по бедрото. Между другото, дъще, това оръжие няма нищо общо със стария, истинския пистолет — то е пропуснало повече хора по време на бой, отколкото, предполагам, всяко друго оръжие. Не разрешавай на никого да ти дава такова оръжие, освен ако искаш да удряш с него хората по главата в бара „Хари“.

— Никога не съм искала да удрям някого, освен може би Андреа.

— Ако някога удариш Андреа, удари го с цевта, а не с дръжката. С дръжката е ужасно бавно и невинаги улучваш, а ако улучиш, цапаш ръцете си с кръв, когато го прибираш. Но, моля те, да не си посмяла да удариш Андреа, защото ми е приятел. Пък и не мисля, че е лесен за удряне.

— И аз не мисля. Моля те, разкажи ми още за срещата или събранието. Смятам, че сега бих могла да разпозная един пищоваджия. Но искам да съм сигурна.

— Пищоваджиите, с цялото високомерие на своето съсловие, чакаха присъединяването на великия генерал, който щеше да обясни операцията.

Кореспондентите мърмореха или бъбреха, а интелигентните бяха навъсени или безучастно весели. Всички седяха на сгъваеми столове като на лекция в Шатокуа. Извинявай за тези местни названия, но ние сме местен народ.

Влезе генералът. Той не беше пищоваджия, а крупен бизнесмен: забележителен политик от изпълнителски тип. В онзи момент армията представляваше най-крупният бизнес в света. Той взе недодяланата показалка и с пълна увереност и без лоши предчувствия ни обясни естеството на атаката, защо я извършваме и колко леснопостижим е успехът — няма нищо трудно.

— Продължавай. Дай да ти напълня чашата и, моля те, погледни светлината върху тавана.

— Напълни я, а аз ще погледна светлината и ще продължа.