Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

Добре.

— Мисля, че ако заспиш, ще се отървеш от спомените.

— Да. Много ти благодаря — каза той.

Какво да се прави, господа! Човек трябва да се подчинява.

— Поспа добре — каза му момичето нежно и тихо. — Искаш ли нещо?

— Не — отговори полковникът. — Благодаря.

След това стана лош и добави:

— Дъще, мога да спя добре прав, седнал в електрическия стол с разцепени гащи и остригана коса. Спя както искам и когато имам нужда от сън.

— При мене не е така — каза сънливо момичето. — Спя, когато ми се приспи.

— Ти си прекрасна. И спиш най-добре от всички.

— Не се гордея с това — отговори момичето, много сънено. — То е просто нещо, което правя.

— Моля те, направи го.

— Не. Разказвай ми много тихо и нежно и сложи болната си ръка в моята.

— Да върви по дяволите болната ми ръка. Откога пък стана болна?

— Тя е болна. Много болна, дори най-болната, която си виждал. Моля те, разказвай ми за сраженията, без да бъдеш прекалено брутален.

— Задачата е лесна. Нямам да уточнявам кога става това. Времето е облачно, а мястото е 986 342. Каква е ситуацията? Опушваме врага с артилерия и минохвъргачки. С-3 съобщава, че С-6 91 91 Началник-щаб. — Б.пр. заповядва Червените да бъдат в пълна готовност в 17:00. С-6 иска да си в пълна готовност и да хвърлиш много артилерия. Белите съобщават, че при тях всичко е наред. С-6 съобщава, че рота А ще се придвижи и ще се присъедини към рота Б.

Рота Б беше спряна първа от действията на противника и остана на място, без да са искали това от нея. С-6 не може да се похвали с кой знае какъв успех. Това е неофициално. Той иска още артилерия, но артилерия няма.

За какво ти е да ти разказвам за сражения? Наистина не разбирам. Или всъщност разбирам. На кого са му притрябвали истински сражения? Но ето, това са сраженията по телефона, дъще, а после ще сложа звуковете, миризмите и случките — кой беше убит, кога и къде — ако искаш.

— Искам само това, което ти желаеш да ми разкажеш.

— Ще ти разкажа как беше. Генерал Уолтър Бедъл Смит и до ден-днешен не знае как беше. Макар че може би греша, както съм грешил толкова много пъти.

— Радвам се, че не трябва да се срещам с него и с лъскавия мъж.

— Няма да е нужно да се срещаме с тях в ада, който е на земята — увери я полковникът. — А аз ще сложа долу наряд да пази вратите на ада, за да не влизат такива типове.

— Ти прозвуча като Данте — каза сънено момичето.

— Аз съм мистър Данте — отговори полковникът. — За момента.

За малко той наистина се почувствува на мястото на Данте и начерта всички кръгове. И той като него не беше справедлив, но все пак ги начерта.

— Ще пропусна подробностите, тъй като на теб ти се спи, а това е съвсем естествено и би трябвало да се очаква — каза полковникът.

Загледа се отново в чудатата игра на светлината върху тавана. След това погледна момичето, то беше по-хубаво от всички момичета, които изобщо някога бе виждал.

Беше виждал как хубостта идва и си отива, а когато си отива, тя сякаш лети. Момичетата, които са необикновено хубави, погрозняват по-бързо от останалите, мислеше полковникът. Но вярвам, че тази ще забави ход и ще издържи докрай. Мургавите се запазват най-дълго. Освен това тя е от благородно потекло и хубостта й може да остане вечна. Повечето от нашите прелестни хубавици продават газирана вода и не знаят фамилията на дядо си, освен, може би, ако е Шулц. Или Шлиц.

Не трябва да имаш такова отношение, продължи мислено той. Не беше изразил тези чувства на глас, защото знаеше, че момичето в никакъв случай не би ги одобрило, освен това то вече спеше здраво, свито на кълбо като котка.

— Спи спокойно, моя най-скъпа прелест, а аз ще ти разказвам, просто ей така.

Момичето беше заспало, но продължаваше да държи болната му ръка, която той презираше. Усещаше дишането й: така дишат младите, когато заспиват лесно.

Полковникът й разказа всичко, без да проговори.

И така, след като имах честта да изслушам генерал Уолтър Бедъл Смит, който обясни колко лесна ще е атаката, ние атакувахме. Участвуваха Великата червена дивизия, уверена в своята собствена слава, и Девета дивизия, която беше по-добра от нашата. Бяхме и ние, готови да атакуваме винаги, когато ни заповядат.

Ние нямахме време да четем комикси, нямахме време почти за нищо, защото винаги се придвижвахме преди зазоряване. Това не е лесно и ти трябва да зарежеш Грандиозния план и да гледаш само своята дивизия.