Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

Кой си ти, по дяволите, та си позволяваш да критикуваш жените, които правят кариера? Погледни с каква окаяна кариера се залови ти и пропадна! Исках да бъда и станах генерал от армията на Съединените щати. Провалих се и хуля всички, които са успели.

След това разкаянието му премина и той си каза: Нямам предвид подлизурковците, рушветчиите и всички кръшкачи откъде ли не, които никога не воюваха, а само командваха.

При Гетизбърг убиха няколко възпитаници на Академията в деня на най-голямата касапница — тогава и от двете страни имаше съпротива. Не бъди зъл. Убиха генерал Макнейър по погрешка, когато долетя „Валхала експрес“. Престани да бъдеш зъл. Убиваха хора и от Академията — статистиката доказва това.

Но как мога да си спомням, ако не съм зъл?

Бъди колкото си искаш зъл. И разкажи на момичето, но тихо, за да не му причиниш болка и защото тя спи така прекрасно. Замисли се над думите си, защото често се изразяваше граматически неправилно.

— Спи спокойно, моя истинска любов, а когато се събудиш, всичко ще бъде разказано и аз ще отвлека с шеги вниманието ти от опитите да научиш подробности за triste metier 92 92 Тъжен занаят (фр.). — Б.пр. на войната. После ще отидем да купим малкия негър или мавър, изрязан от абанос, с изящни черти и тюрбан със скъпоценни камъни. След това ще си го сложиш и ще отидем в „Хари“, за да пийнем и да се видим с някои наши приятели, които вече ще са там.

Ще обядваме в „Хари“ или ще се върнем тук и аз ще събера багажа си. Ще се сбогуваме, а аз ще се кача в motoscafo 93 93 Моторна лодка (итал.). — Б.пр. с Джаксън, ще кажа нещо весело на Gran Maestro, ще помахам с ръка на членовете на Ордена и съдейки по това как се чувствувам сега, се обзалагам, дори съм хиляда на сто сигурен, че никога няма да се видим с теб отново.

По дяволите, каза той, без да се обръща към никого и, разбира се, не на глас, чувствувал съм се така преди много сражения и всяка есен. Случвало ми се е винаги когато съм напускал Париж. Навярно това не значи нищо.

На кого му пука в крайна сметка, освен на мен, на Gran Maestro и на момичето, във всеки случай не на шефовете.

На мен самия ми пука много. Но аз, разбира се, би трябвало да съм свикнал, да съм се приспособил и вече да не ми дреме за нищо — както в определението за курва: жена, на която не…, и т.н.

Но сега няма да мислим за нея, момче, лейтенант, капитан, майор, полковник, генерал, сър. Просто още веднъж ще рискуваме, а тя да върви по дяволите с грозното си лице, което старият Йеронимус Бош нарисува съвсем точно. Но ти можеш да си прибереш косата, стара сестрице смърт, ако имаш ножница за нея, или, добави той, мислейки сега за Хюртген, можеш да вземеш косата и да я размахаш.

Беше същински Паскендейл от избухващите дървета, каза той, без да се обърне към никого, освен към причудливите светлини на тавана. След това погледна момичето, за да разбере дали спи достатъчно дълбоко, така че, дори и мислите му да не могат да я наранят. Загледа се в портрета и си помисли: Имам я в две положения — спи, леко обърната на една страна, и ме гледа в упор от платното. Аз съм щастлив кучи син и не трябва никога и за нищо да съм тъжен.

Първия ден там загубихме трите батальонни командира. Единият беше убит през първите двайсет минути, а другите двама — по-късно. За журналиста това е само статистика. Но добрите батальонни командири все още не растат по дърветата, дори и по коледните елхи, които се срещаха най-често в тези гори. Не зная колко ротни командири загубихме, колко пъти по три, но бих могъл да направя справка.

Те не се произвеждат, нито пък се отглеждат бързо като картофите. Получихме известни попълнения, но си спомням, тогава ми мина през ума, че би било по-просто и по-уместно да ги убиват, веднага щом слязат от камионите, вместо да си правят труда да ги връщат обратно от мястото, където щяха да загинат и да ги погребват. Трябва да бъдат карани обратно и погребвани, а за това са нужни хора и бензин. Тези хора биха могли също така да се сражават и да загинат.

През цялото време валеше сняг, а може би нещо друго — дъжд или мъгла, пътищата бяха минирани и в някои участъци имаше по четиринайсет мини една над друга, така че колите буксуваха, затъваха надълбоко в калта и непрекъснато ги губехме, а, разбира се, и хората в тях.

Те не само биеха с адския огън на минохвъргачките и бяха измерили точно всички разстояния за стрелба с картечница и автоматично оръжие, но и бяха изпипали цялата работа така, че както и да ги надхитриш, попадаш в клопка. Обстрелваха и с тежка артилерия, и поне с едно оръдие на жп платформа.