Ърнест Хемингуей - Отвъд реката, сред дърветата

В армията човек може да се усамотява не повече, отколкото в професионален… Никога не съм бил в професионален… но си представям, че и там е същото. Бих могъл да се науча да управлявам някой, мислеше той.

Ще направя всички мои главни… персони посланици, а тези, които не се проявяват кой знае колко добре, биха могли да командуват корпуси или в мирно време — военни окръзи. Не бъди циничен, момче, каза си той. Още е ранна утрин и ти не си си свършил работата.

А какво ще правиш с жените им, попита се той. Ще им купя нови шапки или ще ги разстрелям. Не е ли все едно?

Погледна се в огледалото, вградено в отворената наполовина врата. Отражението беше под лек ъгъл. Лошо попадение, каза си той. Когато са стреляли по мене, не са изпреварили достатъчно целта. Ти несъмнено си едно съсипано старо копеле.

Сега трябва да се избръснеш и да погледаш лицето си. А после да се подстрижеш, което не е трудно в този град. Ти си полковник от пехотата, момче. Не можеш да се разхождаш с външност, напомняща Жана д’Арк или Генерал (повишен в чин със запазване на заплатата) Джордж Армстронг Къстър. Красивият кавалерист. Мисля, че не е лошо да изглеждаш като него и да имаш любеща жена и стърготини вместо мозък. Но навярно му се е струвало, че е сбъркал професията си, когато са ги разбили на онзи хълм, Литъл Биг Хорн, затваряли кръга край тях в прахта и пелина, смачкан от копитата, и той не запомнил нищо друго, освен познатия прекрасен мирис на черния барут и войниците си, които стреляли един в друг или се застрелвали, защото се страхували от индианките.

Трупът беше обезобразен до неузнаваемост, както са писали тогава в този вестник. На онзи хълм да разбереш, че си направил една голяма и непоправима грешка, с всичките й такъми! Бедният кавалерист, мислеше той. Краят на всичките му мечти. Едно от най-големите предимства на пехотинеца е, че няма други мечти освен лоши.

Е, каза си той, вече свършихме тук, а съвсем скоро ще се развидели и ще мога да видя портрета. Да бъда проклет, ако й го върна. Ще го задържа.

Господи, каза си той, чудя се как ли изглежда тя сега в съня си. Зная как — прекрасна е. Спи, сякаш не е заспивала изобщо. Като че ли само си почива. Дано си почине. Дано си почине добре. Господи, колко я обичам и дано никога не й причиня зло.

Когато започна да се разсъмва, полковникът видя портрета. Видя го вероятно изведнъж, както всеки цивилизован човек, който трябва да чете и подписва формуляри, в които не вярва, би видял един предмет веднага щом му се отдаде възможност за това. Да, каза си той, аз имам очи и те все още забелязват порядъчно бързо, а някога в тях имаше и амбиция. „Закарах своите дрипльовци на такова място, че добре ги насолиха. От сто и петдесет да са оцелели най-много трима, а и те цял живот ще има да протягат ръка пред градските порти.“ 75 75 Преводът е на В. Петров: „Хенри IV“, I част. — Б.пр.

Това е от Шекспир, каза той на портрета, победителя и все още безспорния шампион.

Някой може и да го победи в кратка схватка. Но аз предпочитам да го уважавам. Чела ли си „Крал Лир“, дъще? Мистър Джийн Тъни я прочете и стана световен шампион. Но и аз съм я чел. Войниците също обичат мистър Шекспир, макар че може би изглежда невероятно.

— Имаш нещо да кажеш за свое оправдание или само ще отметнеш назад глава? — попита той портрета. — Искаш ли още да ти разказвам за Шекспир?

— Няма за какво да се оправдаваш. Просто почивай и остави нещата да се развиват, както искат. Няма смисъл. Няма никакъв проклет смисъл от твоето и моето оправдание.

Но кой би могъл да те накара да вървиш по дяволите, каквото всъщност ние правим?

— Никой — каза той на себе си и на портрета. — Във всеки случай не аз.

Провеси надолу здравата си ръка и откри, че келнерът беше оставил втора бутилка „Валполичела“ близо до първата.

Ако обичаш една страна, мислеше полковникът, ти би могъл да признаеш това. Хайде, признай си, момче.

Обичал съм три и съм загубил и трите. Бъди справедлив. Върнахме си двете. Върнали сме си ги, поправи се той.

Ще си върнем и третата, дебелогъзест генерал Франко, стрелящ по лекарска препоръка по питомни патици, седнал на сгъваемото столче и прикриван от мавританска кавалерия.

— Да — каза той меко на момичето, което го гледаше вече ясно от портрета на първата и най-добра светлина.

Ще си я върнем и те всички ще бъдат обесени с главата надолу пред бензиностанциите. Предупредени сте.

— Портрете, защо, по дяволите, не можеш просто да легнеш при мен в леглото, вместо да бъдеш през осемнайсет каменни квартала? А може да са и повече. Не съм вече така наблюдателен, както някога.