Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Съпругът й изсумтя, но си замълча.

— Майка ми е права — обади се Теди. — Да се занимаваш малко с работа е нещо обичайно сред интелигентните хора в Ню Йорк. Дебора е млада и не е омъжена. Ще се омъжи, когато й дойде времето.

— Винаги съм предпочитал точността пред способностите — не се сдържа и се намеси Саймиън. — Но такова е младото поколение — всички искат да са способни. Аз лично обвинявам за това войната. — Той пъхна палци в колана на панталоните си, за да освободи на тялото си малко място за дишане. — Единствената ми утеха е, че тя печели добре. — И тъй като дойдоха до любимата му тема, той продължи оживено: — Какво ще кажеш, Фредерик, за размера на сумите, които ще бъдат наложени на горката Германия?

Разговорът пое в друга посока и Емелин погледна крадешком сестра си. Хана стоеше със здраво стиснати устни — истински паметник на спокойствието — и се питах дали изобщо смята да се обади. Може би молбата на Емелин по-рано вечерта бе изиграла своята роля и тя бе променила решението си? Възможно беше да съм решила потреперването да е било в резултат на случайно нахлуване на студен въздух през комина.

— Направо да ти домъчнее за германците — продължаваше Саймиън. — Имат толкова много добри качества тези хора. Чудесни работници, какво ще кажеш, Фредерик?

— Не наемам германци в моята фабрика — отговори Фредерик.

— Правиш грешка. Няма да намериш по усърдни хора. Скучни са, признавам, но пък са страшно изпълнителни.

— Напълно доволен съм и от местните.

— Патриотизмът ти е достоен за уважение, Фредерик. Но не и когато става дума за бизнес.

— Синът ми бе убит от германски куршум. — Той впи пръсти в ръба на масата.

Думите му накараха всички да замръзнат. Господин Хамилтън улови погледа ми и даде знак на мен и Нанси да започнем да събираме чиниите от основното ястие, за да разсее напрегнатата атмосфера. Вече бяхме вдигнали една част, когато Теди се изкашля леко.

— Най-искрените ни съчувствия, лорд Ашбъри. Чухме за това, което се е случило с него. С Дейвид. Смел мъж.

— Момче.

— Моля?

— Синът ми беше още момче.

— Да. Смело момче — поправи се Теди.

Естела протегна пухкавата си ръка и я отпусна върху китката на господин Фредерик.

— Не знам как успяваш да го преживееш, Фредерик. Едва ли бих понесла да загубя моя Теди. Всеки ден благодаря на Бога, че реши да участва във войната, без да напуска родината. Заедно с политическите си приятели. — Тя потърси с очи помощ от съпруга си и той прояви достатъчно благоприличие да се включи в скръбния тон.

— Наистина сме им задължени — рече Саймиън. — Младите мъже като вашия Дейвид направиха най-голямата жертва. Наша задача е да докажем, че не загинаха напразно. Да се заловим за работа и да върнем на тази страна мястото, което заслужава.

Светлите очи на господин Фредерик спряха на лицето на Саймиън и за първи път тази вечер забелязах в тях искра на отвращение.

— Така е — рече той хладно.

Натрупах чиниите на поставката на вътрешния асансьор и дръпнах шнура, с който тръгнаха надолу. Наведох се над шахтата, за да проверя дали са стигнали. Заслушах се в гласовете с надеждата да разбера дали и Алфред не беше вече там. Би трябвало да се е върнал от мястото, към което се отправи с такава скорост. Скоро до ушите ми стигнаха тракането на чинии и прибори, хленчът на Кати и наставленията на госпожа Таунсенд. Най-сетне въжетата потрепнаха и поставката се върна горе, натоварена с плодове, с желирано мляко и карамелен сос.

— В бизнеса в днешно време — взе думата отново Саймиън — най-важното са мащабите. Колкото повече произвеждаш, толкова повече трябва да се разрастваш.

Господин Фредерик кимна.

— Имам няколко наистина добри работници. Чудесни хора. Ако успеем да обучим още…

— Загуба на време. Загуба на пари — отсече Саймиън и удари с длан по масата, от което така подскочих, че едва не изплиска хот купичката карамеления сос, който в този момент наливах.

— Моторизация! Там е бъдещето.

— Имаш предвид конвейерите?

— Накарай бавните да побързат, а припрените да се забавят — смигна той.

— Боя се, че не продавам достатъчно, за да си позволя да въведа поточна линия — обади се господин Фредерик. — Няма толкова много хора във Великобритания, които да могат да си позволят моите коли.

— Точно там е работата. — В резултат на алкохола и възбудата бузите му пламтяха. — Поточните линии водят до по-ниски цени. Ще продаваш повече.

— Поточните линии няма да свалят цените на резервните части.