Джеффри Арчер - Времето ще покаже

Моите благодарности на Джон Анстий, Саймън Бейнбридж, Джон Клевърдън, Елинор Драйдън, Джордж Хейвънс, Алисън Принс, Мари Робъртс, Сюзан Уот, Дейвид Уотс и Питър Уотс за безценните им съвети и проучвания.

Тази история нямаше да бъде написана, ако не бях забременяла. Да не си помислите нещо — винаги съм възнамерявала да изгубя девствеността си по време на излет до Уестън сюпър Меър, но не и точно от този мъж.

Също като мен, Артър Клифтън беше роден на Стил Хаус Лейн; дори учеше в същото начално училище „Мериууд“, но тъй като бях две години по-малка от него, не подозираше за съществуването ми. Всички момичета от класа ми бяха лапнали по него, и то не само защото беше капитан на футболния отбор.

Макар Артър никога да не бе проявявал интерес към мен в училище, това бързо се промени след завръщането му от Западния фронт. Дори не съм сигурна дали ме беше познал, когато ме покани на танц онази съботна вечер в „Пале“, но ако трябва да съм честна, наложи се да го погледна два пъти, преди да го позная, тъй като си беше пуснал тънък мустак и зализваше косата си назад като Роналд Колмън. Онази вечер той не погледна друго момиче и след като изтанцувахме и последния валс, вече знаех, че е само въпрос на време да поиска да се ожени за мен.

Държеше ме за ръка по пътя към дома, а когато стигнахме до вратата, направи опит да ме целуне. Извърнах се. В края на краищата преподобният Уотс неведнъж ми беше казвал да остана чиста до деня на сватбата си, а ръководителката на църковния хор мис Мънди ме бе предупредила, че мъжете искат само едно и след като го получат, бързо губят интерес. Често се питам дали не говореше от личен опит.

Следващата събота Артър ме покани на кино да гледаме Лилиан Гиш в „Прекършени цветове“ и макар да го оставих да ме прегърне през рамо, не му позволих да ме целуне. Той не го направи на въпрос. Честно казано, беше доста стеснителен.

Следващата събота му позволих да ме целуне, но когато се опита да напъха ръка под блузата ми, го отблъснах. Всъщност не му позволих да го направи, докато не направи предложение, не купи пръстен и преподобният Уотс не оповести годежа ни за втори път.

Брат ми Стан ми каза, че съм последната девственица от тази страна на река Ейвън, макар да подозирам, че повечето от завоеванията му бяха само във въображението му. Все пак реших, че времето е настъпило, и какъв по-добър момент от излета до Уестън сюпър Меър с мъжа, който щеше да ми стане съпруг само след няколко седмици?

Само че веднага щом слязоха от екскурзионния автобус, Артър и Стан се запътиха към най-близката кръчма. Аз пък бях прекарала цял месец в планиране на този момент и когато пристигнахме, бях готова, подобно на добра екскурзоводка.

Вървях към кея в доста вкиснато настроение, когато усетих, че някой ме следва. Обърнах се и се изненадах, когато видях кой е. Той ме настигна и ме попита дали съм сама.

„Да“ — отвърнах аз; давах си сметка, че Артър сигурно вече пие третата си халба.

Трябваше да го зашлевя, когато той постави ръка на задника ми, но не го направих поради няколко причини. На първо място си помислих за предимството да правя секс с мъж, когото едва ли ще видя отново. А и трябва да призная, че бях поласкана от авансите му.

Артър и Стан сигурно пресушаваха осмите си халби, когато той запази стая в странноприемницата на крайморската улица. Като че ли имаха специални цени за гости, които не смятат да нощуват. Започна да ме целува още преди да стигнем първата площадка на стълбището, а след като вратата на стаята хлопна, бързо разкопча копчетата на блузата ми. Ясно беше, че не му е за първи път. Всъщност съм сигурна, че не бях първото момиче, с което го е правил на излети. Иначе как можеше да знае за специалните цени?

Трябва да призная, че не бях очаквала всичко да свърши толкова бързо. Веднага щом слезе от мен, отидох в банята, а той седна на ръба на леглото и запали фас. Помислих си, че може би повторението ще е по-добро. Когато обаче излязох, него го нямаше. Признавам, че останах разочарована.

Сигурно щях да се чувствам по-гузно, че съм изневерила на Артър, ако не му беше лошо през целия път обратно до Бристол.

На следващия ден разказах на мама за случилото се, без да споменавам кое беше момчето. В края на краищата тя не го познаваше и едва ли някога щеше да се срещне с него. Мама ми каза да си затварям устата, тъй като не искаше да се стига до разваляне на сватбата, а дори да съм бременна, никой не би се досетил, че има нещо нередно, тъй като с Артър щяхме да сме женени, преди да започне да ми личи.