Кейт Мортън: Изплъзване от времето

Пистолетът тупна на земята, отскочи от камъка наблизо и остана неподвижен.

Хана се олюляваше върху насипа.

Тялото на Роби лежеше долу под нея. На мястото на главата му сега имаше само каша — кости, мозък и кръв.

Не можех да се помръдна. Кръвта биеше в ушите ми, разтърсваха ме ту студени, ту горещи тръпки. Стомахът ми се сви на топка и усетих желание да повърна.

Емелин стоеше като вцепенена със здраво стиснати очи. Вече не плачеше. Чуваше се само някакъв особен звук, който никога няма да забравя. При всяко вдишване тя буквално грачеше, въздухът засядаше в гърлото й.

Загубих представа за времето. Неочаквано чух зад гърба си гласове. Смях.

— Съвсем близо е — довя вятърът нечии указания. — Почакайте да видите, лорд Гифорд, стълбите не са довършени заради доставките на проклетите французи, но останалото, вярвам ще се съгласите, е доста внушително.

Избърсах устата си и напускайки скривалището си, хукнах към езерото.

— Теди идва насам — казах аз, без да се обръщам към някоя от двете конкретно. Естествено, бях в шок. И трите бяхме в шок. — Теди идва! — повторих аз.

— Закъсня, Грейс — промълви Хана. — Много закъсня — и трескаво започна да бърше лицето, врата и косите си.

— Теди идва, госпожо — треперех аз.

Емелин най-сетне отвори очи. Истинска светкавица на сребристосиньо, осветена от луната. Тя потрепери, изправи се и посочи с пръст куфара на Хана.

— Занеси го в къщата — с дрезгав глас рече тя. — Мини по заобиколния път.

Стоях нерешително.

— Тичай.

Кимнах, грабнах багажа и се спуснах към гората. Мислите ми бяха объркани. Спрях и се обърнах едва когато се скрих в сенките на дърветата. Зъбите ми тракаха.

Теди и лорд Гифорд бяха вече в края на пътеката и излизаха на брега на езерото.

— Всемогъщи боже! — възкликна Теди и спря изведнъж. — Какво става…

— Теди, скъпи — обади се Емелин. — Добре че си тук. — Тя рязко се извърна с лице към него и добави с равен глас: — Господин Хънтър току-що се застреля.

„Тази вечер умирам и животът ми започва отначало.

Казвам го на теб и на никой друг. От много време си с мен в това приключение, затова искам да ти кажа, че в следващите дни, докато претърсват езерото за тялото ми, което няма да открият, аз ще съм в безопасност.

Заминаваме за Франция, а от там нямам представа накъде ще поемем. Надявам се да видя маската на Нефертити.

Оставила съм ти и втора бележка, за Емелин. Предсмъртно писмо за самоубийство, което няма да се състои. Трябва да я намери утре. Не по-рано. Грижи се за нея, Грейс. Тя ще се оправи. Има толкова много приятели.

Искам да те помоля и за една последна услуга. Тя е от огромно значение. Каквото и да се случи, дръж Емелин настрани от езерото тази вечер. Двамата с Роби ще тръгнем от там и не мога да рискувам тя да ни открие. Няма да разбере. Още не.

Ще се свържа с нея по-късно. Когато сме в безопасност.

И сега последното. Вероятно вече си разбрала, че медальонът, който ти подарих, не е празен. В него има ключе от сейф в «Дръмондс» на Чаринг Крос. Сейфът е на твое име, Грейс, и всичко вътре в него е за теб. Знам отношението ти към подаръците, но, моля те, вземи го и не се обръщай назад. Лаская се от мисълта, че това ще е твоят билет за бъдещ нов живот.

Довиждане, Грейс, желая ти дълъг живот, пълен с приключения и любов. Пожелай ми същото…

Знам колко добре можеш да пазиш тайна.“

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6705

Издание:

Кейт Мортън. Изплъзване от времето

Австралийска. Първо издание

ИК „Унискорп“, София, 2010

Редактор: Огняна Иванова

Коректор: Милка Белчева

ISBN 978-954-330-324-3