Кейт Мортън - Изплъзване от времето

Емелин стоеше с ръце, пъхнати в джобовете на сакото. Олюля се леко и потръпна.

И тогава…

— Не — промълви тя толкова тихо, че дори аз едва я чух. — Не. — Накрая извика: — Спрете!

Хана се извърна, но Роби я дърпаше за ръката, за да остане при него. Тя му каза нещо и тръгна обратно.

— Няма да те пусна — продължи Емелин.

Хана беше съвсем близо и каза тихо и категорично:

— Трябва.

Ръката на Емелин се плъзна джоба на сакото. Преглътна и повтори.

— Няма!

Извади ръката си и в нея проблесна нещо метално. Пистолетът.

Хана зяпна.

Роби се затича към Хана.

Кръвта туптеше в главата ми.

— Няма да ти позволя да го отведеш — промълви Емелин, ръката с оръжието трепереше.

Гърдите на Хана се повдигаха и спускаха бързо. Беше ужасно бледа.

— Не ставай глупава, прибери го.

— Не съм глупава.

— Прибери го.

— Не.

— Няма да го използваш.

— Напротив.

— Кого от нас ще застреляш?

Роби бе стигнал до Хана и Емелин местеше поглед от единия към другия, а устните й трепереха.

— Няма да застреляш никого от нас — повтори Хана. — Нали?

— Не. — Лицето на Емелин се изкриви и тя заплака.

— Тогава престани да се целиш.

— Не.

В този миг, за мой ужас, разтрепераната ръка на Емелин се вдигна и дулото се насочи към собствената й глава.

— Емелин! — извика Хана.

Младата жена вече хълцаше. Разтърсваха я дълбоки ридания.

— Дай ми го — нареди Хана. — Ще говорим. Ще намерим решение.

— Как? — промълви сестра й с натежал от сълзите глас. — Ще ми го върнеш ли? Или и него ще запазиш за себе си? Всичките са за теб. И па, и Дейвид, и Теди.

— Не е така.

— Сега е мой ред — хълцаше Емелин.

Внезапно проехтя гърмеж. Избухна фойерверк. Подскочихме. Червено сияние обля лицата ни. Хиляди огнени късчета се посипаха върху повърхността на езерото.

Роби скри лицето си с длани.

Хана скочи напред, сграбчи пистолета от отпуснатата ръка на Емелин и побягна в обратна посока.

Емелин я последва с размазани по лицето червило и сълзи.

— Дай ми го — викаше тя. — Дай ми го или ще започна да пищя. Не смей да си тръгваш. Ще разкажа на всички. Ще им кажа, че си избягала, и Теди ще те намери и тогава…

Буум! Избухна зелен фойерверк.

— Теди няма да те пусне, ще направи всичко, за да останеш, и ти никога повече няма да видиш Роби, и тогава…

Буум! Сребърни звезди.

Хана вече се катереше по издатина в брега на езерото. Емелин, разплакана, я следваше отблизо. Фойерверките зачестиха.

Музиката на оркестъра отекваше от дърветата, от езерото, от стените на лятната къща.

Отпуснал рамене, Роби притискаше длани към ушите си. Очите му бяха широко отворени, лицето — бяло като платно.

Не го чух в началото, но виждах как устните му се движат. Сочеше Емелин и крещеше нещо на Хана.

Буум! Червени звезди.

Роби политна. Паника бе изкривила лицето му. Продължаваше да вика.

Хана се поколеба, погледна го неуверено. Беше чула какво й казва. Нещо в нея рухна.

Фойерверките спряха, но ситни живи въглени продължаваха да валят.

Тогава и аз го чух.

— Убий я! — викаше той. — Стреляй в нея.

Смръзнах се от ужас.

Емелин спря като вкаменена и запреглъща.

— Хана? — Гласът й прозвуча като на изплашено малко момиченце. — Хана?

— Убий я! — повтори той. — Всичко ще провали! — След това се затича към Хана.

Хана го гледаше стъписано. Не разбираше.

— Убий я! — беше като обезумял.

Ръцете на Хана трепереха.

— Не мога — едва успя да промълви тя.

— Дай тогава на мен. — С бързи стъпки приближаваше към нея. — Аз ще го направя.

С положителност щеше да го стори. На лицето му бяха изписани отчаяние и решителност.

Емелин се сепна. Осъзна за какво става дума. Затича се към Хана.

— Не мога — простена Хана.

Роби посегна към оръжието, но Хана отстъпи навреме, падна възнак, светкавично се извърна и се покатери нагоре по насипа.

— Направи го! — настояваше той. — Иначе аз ще го направя.

Хана стигна най-горната част на ниското възвишение. Роби и Емелин бяха съвсем близо. Нямаше къде повече да избяга. Погледна между тях.

Времето застина.

Напрежението достигна своя връх. Като ластик, опънат до краен предел.

Затаих дъх, но нищо не се случваше.

Миг след това невидимата еластична връзка се отпусна. Двата края се срещнаха — мощен сблъсък на преданост, кръв и разруха.

Хана насочи дулото и натисна спусъка.

Последиците. Винаги има последици. Хората забравят това. Кръв. Много кръв. По роклите, по лицата и по косите им дори.