Annotation
Тайнствената история на три поколения жени и тяхното дълго пътуване към истината.
Изгубено дете…
В навечерието на Първата световна война на борда на кораб за Австралия пътува изоставено момиченце. Тайнствена жена, наричана Писателката, е обещала да се грижи за детето, но изчезва безследно.
Жестока тайна…
В деня на своето пълнолетие Нел О’Конър узнава тайна, която обръща живота й с хастара навън. Няколко десетилетия по-късно тя предприема дълго пътуване към истината, което я отвежда на ветровития бряг на Корнуол в загадъчното и красиво имение Блакхърст, някога принадлежало на аристократичния род Монтраше.
Интригуващо наследство…
След смъртта на баба си Нел, Касандра получава неочаквано наследство. Клиф Котидж и неговата забравена градина са печално известни сред местните хора със своите тайни и злата съдба на благородния род Монтраше и на тяхната повереница Елайза Мейкпийс, авторка на тъжни викториански приказки.
Пътуване към себе си…
В Клиф Котидж Касандра най-сетне ще разбули истината за семейната история и ще реши стогодишната загадка, свързана с едно изгубено дете. Водена от силни и дълбоки чувства, тя ще опознае своите предци, и ще се освободи от товара на трудното минало и ще поеме уверена и освободена към бъдещето.
Кейт Мортън
Благодарности
Първа част
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
Втора част
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
Трета част
37
38
39
40
41
42
43
44
45
46
47
48
49
50
51
info
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
Кейт Мортън
Забравената градина
Австралийската писателка Кейт Мортън завършва английска филология в университета в Куинсланд, където насочва интереса си към викторианската трагедия. В момента работи над докторат върху съвременните романи, съчетаващи елементи на готика и мистерия. Нейните „романи с атмосфера“, както ги нарича критиката, са издадени в 38 държави в тираж общо над 3 милиона и се радват на феноменален успех. Първата книга, „Къщата на Ривъртън“ (на български език със заглавие „Изплъзване от времето“), става бестселър на „Сънди Таймс“ във Великобритания през 2007 г. и на „Ню Йорк Таймс“ през 2008 г. Вторият роман „Забравената градина“ покорява първо Испания и става бестселър номер 1 във Великобритания за 2008 г. според класацията на „Сънди Таймс“. През 2009 г. романът печели наградата за най-добра книга, присъждана от Австралийската асоциация на книгата. Кейт живее в Брисбън със съпруга и синовете си и продължава да пише.
На Оливър и Луис, по-безценни от цялото злато във Вълшебната земя
Благодарности
За появата на бял свят на тази книга бих искала да благодаря:
На баба си Конъли, чиито приказки са първото ми вдъхновение; на Селва Антъни за нейната мъдрост и за грижите й; на Ким Уилкинс, Джулия Мортън и Даян Мортън, защото прочетоха първите чернови; на Кейт Ийди, която ровеше сред досадните исторически факти; на Дани Кретшмър, който предостави снимките в срок; и на колегите на Джулия, които отговориха на въпросите ми относно местните наречия. За изследователската помощ — в областта на археологията, ентомологията и медицината — съм признателна на д-р Уолтър Уд, д-р Натали Франклин, Катрин Паркс и особено на д-р Сали Уайлд. За помощта във връзка с редица конкретни подробности благодаря на Никол Рюкълс, Илейн Уилкинс и Джойс Мортън.
Имам късмет книгите ми да се издават по цял свят от невероятни хора, затова съм благодарна на всички, чиито усилия помогнаха написаните от мен истории да се превърнат в книги. За неуморната и изпълнена с чувствителност редакторска работа по „Забравената градина“ специално бих искала да благодаря на Катрин Милн, Клара Финли и прекрасната Анет Барлоу от „Алън и Ънуин“, Австралия, на Мария Реджи и на Лиз Кауън в „Макмилан“, Великобритания. Много съм задължена на Джулия Стайлс и на Лезли Левин за тяхното вглеждане в детайла.
Тук бих искала да отдам дължимото и на авторите, които пишат за деца. Да откриеш рано-рано в живота си, че зад черните знаци по белите страници се крият светове на несравним ужас, радост и вълнение, е един от най-големите дарове. Извънмерно съм признателна на тези автори, които разпалиха детското ми въображение и ме вдъхновиха да обичам книгите и да превърна четенето в свой постоянен спътник. „Забравената градина“ отчасти се дължи на тях.
Читать дальше