Кейт Мортън: Изплъзване от времето

Искам да благодаря: на първо място на моята най-добра приятелка Ким Уилкинс, без чиято подкрепа никога нямаше да започна, нито да завърша тази книга.

На Давин — за търпението, издръжливостта и непоклатимата вяра.

На Оливър за това, че разшири емоционалните граници на моя живот и ме излекува от авторския блокаж.

На семейството ми: Уорън, Джени, Джулия и особено много на майка ми Даян, чиято смелост, благородство и красота винаги са ме вдъхновявали.

На скъпите ми приятели Хърбърт и Рита Дейвис за това, че ми разказаха най-хубавите истории.

На фантастичната ми литературна агентка Селуа Антъни, чиято отдаденост, грижа и умения нямат равни.

На Солина Ханет-Хъчинс за усилията, които положи за мен.

На всички сътрудници на „Алън & Ънуин“ и особено на Анет Барлоу, Катрин Милн, Криста Мънс, Кристен Корнел, Джулия Ли и Анджела Намои.

На Джулия Стайлс за това, че беше всичко онова, за което съм се надявала като редактор.

На Далъри и Лейни за това, че ми помагаха за Оливър (има ли друго малко момченце, което да е обичано толкова много?) и ми дадоха така ценното свободно време.

На прекрасните хора от „При Мери Райън“ за това, че обожават книгите и правят толкова хубаво кафе.

Що се отнася до фактологията, безкрайно съм благодарна на Марко Ръкълс за отговорите на множеството ми въпроси, свързани с музика и опера, на Дрю Уайтхед за разказа за Мириам и Аарон, на Елейн Ръдърфорд за медицинската терминология и на Даян Мортън за подробните и навременни съвети, свързани със стари предмети и обичаи и най-вече за чудесния й вкус.

Най-накрая искам да благодаря на Берил Поп и Дълси Конъли. Двете мои баби, които така много обичам и които много ми липсват. Надявам се Грейс да е наследила по малко и от двете ви.

Образите в този роман са измислени, но това не важи за обстановката, в която живеят. Социалната и историческата обстановка на действието — краят на деветнайсети и началото на двайсети век, епохата, в която светът, който познаваме днес, започва да придобива физиономия — винаги ме е привличала. Кралица Виктория умира, а заедно с нея и старите опори на обществото. Аристократичният ред започва малко по малко да се руши, човечеството води неподозирани по мащаб битки, постепенно жените се освобождават от съществуващите до момента очаквания за социалната им функция.

Когато един автор се опитва да обрисува исторически период, на който не е бил свидетел, съвсем естествено с да направи свои те проучвания. Не е възможно да изброя тук всички източници, които съм ползвала, и все пак ми се ще да спомена някои, без които книгата ми щеше да е далеч по-бедна. Това са: „Книга за управление на домакинството“ от госпожа Гийтън; „Рядкото и красивото“ от Кресида Конъли; „1939“ на Ан де Курси; „Последният сезон“ и „Дъщерите на вицекраля“, „Вита“ от Виктория Глендинг, „Момичетата Митфорд“ от Мери С. Лъвъл; „Живот в студен климат“ от Лора Томпсън, както и телевизионната серия по Канал 4 „Провинциалният дом от епохата на крал Едуард“, която дава живописни илюстрации на дома в английската провинция в началото на XX в.

В по-широк смисъл книгите: „Митът Бронте“ от Лукаста Милър; „Гласове от окопите. Писма до дома“ на Ноел Картю; „Теория на класата на незаетите“ от Торстайн Веблен; „Париж 1919“ от Маргарет Макмилан; „Забравени гласове от Световната война“ — Макс Артър; „История на Лондон“ от Стинън Инуд; „Какво ядеше Джейн Остин и какво знаеше Чарлз Дикенс“ — Даниел Пул; „Великобритания от вчера“ на „Рийдърс Дайджест“; „Как да се справим с преживяното по време на война“ от У. Х. Ривърс; „Движещи се граници и богатствата на аристократичната градска къща“ от Ф. М. Л. Томпсън, както и интернет страницата на Майкъл Дъфи: firstworldwar. com, бяха изключително полезни.

Много ми помогна и информацията от „Дете на двайсетте“ от Франсис Доналдсън, книгата на Дафни дьо Мюрие „Когато бях млада“, списание „Пънч“ и „Писмата на Нанси Милфорд и Евелин Уо“, издадени под редакцията на Шарлот Мозли, в които човек открива много данни от първа ръка за литературния живот през двайсетте години на миналия век. С удоволствие отбелязвам и разказа на Естер Уесли от „Живот под стълбите в Гайхърст Хаус“, появил се на страницата на „Сток Годингтън Асошиейшън“. Що се отнася до обществения етикет от епохата на крал Едуард и аз като много млади дами преди мен се обърнах към „Основен наръчник на Едуардинския етикет“ от професор Томас Е. Хил и към „Правила на поведение в доброто общество или как да се избегне солесизъм“, издадени от „Член на аристокрацията“ през 1924 г.