Кейт Мортън: Изплъзване от времето

Използвала съм много ценна историческа информация, събрана и запазена в романи и пиеси, създадени през този период. Държа на всяка цена да спомена автори като: Нанси Митфорд, Ивлин Уо, Дафни дьо Мюрие, Франсис Скот Фицджералд, Майкъл Арлен, Ноел Хауард и Х. В. Мортън. Много ми се иска да спомена и няколко съвременни разказвачи, чиито работи подхранваха въображението ми: Кадзуо Ишигуро — „Остатъкът от деня“, Робърт Олтман — „Госфърд парк“, както и телевизионната продукция на Великобритания „Нагоре, надолу“.

От много години се интересувам като читател и изследовател от романи като „Изплъзване от времето“, свързани с романтизма: произведения, в които се третират проблеми като: влиянието на миналото върху настоящето, семейните тайни, връщане към факти, ревниво пазени да не излязат на бял свят, наследството, което носим — материално, психологическо и физическо, към духовете, които обитават домовете ни — особено в метафоричен смисъл, към подозрението, с което биват посрещани постиженията на техническия прогрес и тяхното въздействие върху отношенията между хората, към зависимостта, на която са обречени жените — физическа и социална, както и свързаната с това клаустрофобичност, към дублирането на характери, към ненадеждността на паметта и към избирателността на историята, към загадките и невидимото, към изповедите и усвоените в хода на времето текстове. Ще изброя тук някои от книгите, в случай че има читатели, които споделят тези мои интереси и биха искали да прочетат още нещо: „Училищна история в Чатам“ от Томас Х. Кук, „Притежание“ от А. С. Байът, „Слепият убиец“ от Маргарет Атуд, „Наполовина счупени неща“ от Мораг Джос и накрая „Око, свикнало с тъмнината“ на Барбара Вайн.

И накрая, след като си позволих да цитирам толкова много източници и свои интереси, искам ясно да заявя, че всичко, което е променено, както и евентуални грешки във фактите, са мое дело.

Сценарист и режисьор: Урсула Райън. © 1998

Музика: Тема от носталгична песен, популярна в периода непосредствено след Първата световна война. Макар и романтична, на моменти мелодията звучи драматично.

1. ВТОРОСТЕПЕНЕН ПЪТ. Здрачава се. От двете страни на пътя се простират безкрайни зелени поля. Осем часът вечерта. Лятното слънце е спряло на хоризонта, сякаш се колебае да изчезне. Автомобил от 20-те години се появява и като лъскав черен бръмбар изпълзява на тесния междуселски път. При всяка неравност светлините на фаровете подскачат. Камерата приближава, докато постепенно не започва да се движи успоредно с колата. И последните лъчи на слънцето угасват, потъваме в мрак. Луната е вече на небосклона и осветява купето на колата. Надникваме вътре и виждаме очертанията на пътниците — мъж и жена в официално облекло. Мъжът е на волана, а пайетите по роклята на жената просветват на лунната светлина. И двамата пушат, огънчетата на цигарите напомнят за светлините на фаровете. Жената се смее на нещо, което мъжът току-що е казал. Отмята назад глава и под перата на увитата около тънкия врат боа просветва бялата й кожа.

Стигат до висока двойна порта от ковано желязо и камерата показва зад нея дълга алея с високи дървета от двете страни, сведените клони образуват тунел. Колата поема по алеята. Следим гледката през предното стъкло, скоро напускаме гъстата зеленина и пред нас изниква мястото, закъдето пътуват двамата.

На малко възвишение е кацнала великолепна стара английска сграда. По дължината и на трите етажа светят по дванайсет прозореца. Множество тавански прозорци и комини нарушават застлания с плочи покрив. Пред входа виждаме просторна, изрядно поддържана зелена площ с голям мраморен фонтан в центъра. Осветен е от запалени фенери. От устата на фигурите — гигантски мравки, орли и огнедишащи дракони — струи вода.

Оставаме на място и проследяваме колата, която продължава без нас по извиващата алея и спира пред великолепния вход. Млад портиер отваря вратата на колата и протяга ръка, за да помогне на жената да излезе.

НАДПИС: Имението „Ривъртън“, Англия, лятото на 1924 г.

2. СТАЯ ЗА ПРИСЛУГАТА. ВЕЧЕР

В стаята за прислугата на имението „Ривъртън“ е топло и вътре кипи атмосфера на трескави приготовления. Камерата следи движението на нечии крака на нивото на глезените. Забързани, прислужниците сноват по сивите каменни плочи. Чува се как някъде изгърмява шампанско, някой раздава заповеди, друг се кара на по-нискостоящите слуги. Чува се звънец и все така на нивото на глезените следваме краката на прислужничка, която се насочва към стълбището.