Робърт Шекли - Крадец във времето

Томас Елдридж беше сам в кабинета си в Бътлър Хол, когато зад гърба му се чу шум. Той дори не го чу, а само го отбеляза в съзнанието си. Тъкмо се занимаваше с уравненията на Голстед, около които се вдигна толкова шум преди няколко години, защото поставяха под съмнение общата валидност на принципите на теорията на относителността. Макар и да се доказа, че изводите на Голстед са абсолютно погрешни, самите уравнения не разрешаваха на Елдридж да остане равнодушен.

Ако човек ги разгледа непредубедено, в тях имаше нещо — странно съчетание на времевите множители с въвеждане на силови компоненти. И…

Шумът отново се повтори и Елдридж се обърна.

Точно зад гърба си видя огромен индивид с яркочервени панталони и къса зелена жилетка върху сребриста риза. В ръката си държеше някакъв черен квадратен прибор. Видът на гиганта беше, меко казано, недружелюбен.

Гледаха се втренчено. В първия момент Елдридж помисли, че това е поредният номер на студентите му — беше най-младият аспирант в тяхната катедра в Керуелския технологичен институт и те редовно му подхвърляха я развалено яйце, я жива жаба.

Но посетителят изобщо нямаше вид на студент-майтапчия. При това изглеждаше доста враждебно настроен.

— Как се озовахте тук? — реши се да попита Елдридж. — И какво искате?

Посетителят повдигна вежди.

— Пак ли ще се дърпаш?

— Защо? — изплаши се Елдридж.

— Не се прави на сляп. Пред теб е застанал Уиглан — надменно произнесе непознатият. — У-и-г-л-а-н. Сети ли се?

Томас се опита да си спомни дали близо до Керуел няма психиатрия. Всичко у този Уиглан навеждаше на мисълта, че е избягал луд.

— Струва ми се, че сте направили някаква грешка — бавно каза Елдридж, докато се чудеше дали да не извика помощ.

Уиглан енергично заклати глава.

— Ти си Томас Моунроу Елдридж. Роден на 16 март 1926 година в Дейрън, щата Кънектикът. Учил си в Нюйоркския университет и си завършил със златен медал. В миналото, през 1953 година, си получил място в Керуел. Как е? Пасва ли?

— Наистина сте се постарали да се запознаете с биографията ми. Дано да е с добри намерения, защото в противен случай ще се наложи да извикам полиция.

— Винаги си бил нагъл. Но тоя път няма да се измъкнеш. Полицията ще повикам аз.

Той натисна един от бутоните на прибора си и в стаята моментално се появиха двама души, облечени в леки зеленооранжеви униформи. Металните плочки на ръкавите им недвусмислено доказваха принадлежността им към блюстителите на реда. Всеки от тях държеше по един прибор като този на Уиглан, само че техните имаха и някакви бели надписи.

— Този тук е престъпник — посочи с пръст гигантът. — Арестувайте крадеца!

Пред очите на Елдридж всичко се размаза — кабинетът, репродукциите на Гоген, разхвърляните книги, любимото килимче на пода… Премигна няколко пъти с надеждата, че това което става се дължи на преумора и недоспиване, или още по-добре да е сън.

Но Уиглан, ужасяващо реалният Уиглан, не изчезна!

През това време полицаите извадиха чифт белезници.

— Почакайте! — развика се Елдридж, отстъпвайки назад към работната маса. — Ще ми обясните ли какво става тук?

— Щом настояваш, ще те запознаем с официалното обвинение. — Уиглан се покашля и продължи: — На Томас Елдридж принадлежи изобретението на хронокара, което е регистрирано през месец март 1962 година, след като…

— Стоп! — обяви Елдридж. — Трябва да ви осведомя, че има доста време до 1962 година.

Тези думи вече ядосаха Уиглан.

— Стига си дрънкал глупости! Щом повече ти харесва, ще изобретиш хронокара през 1962 година. Зависи от каква времева точка го гледаш.

След кратък размисъл Елдридж промърмори:

— И какво излиза? Вие… вие сте от бъдещето, така ли?

Единият от полицаите небрежно потупа колегата си по рамото.

— Добре го дава, а?

— Хубава сценка, ще има какво да разправяме после — съгласи се другият.

— Разбира се, че сме от бъдещето — обади се Уиглан. — От къде другаде да сме? Значи така, през 1962 година ти изобрети — добре де, ще изобретиш — хронокара на Елдридж, като по този начин ще направиш възможно пътуването във времето. Ще се отправиш към Първия сектор на бъдещето, където ще те посрещнат с подобаващи почести. После ще се разхождаш из другите сектори на Цивилизованото време да четеш лекции. Беше герой, Елдридж. Децата мечтаеха да станат като теб. Но ти излъга всички ни — гласът му изведнъж пресипна. — Оказа се, че си крадец — отмъкна ми цял куп ценни стоки. Никога не съм очаквал, че си способе на подобно нещо! Когато се опитахме да те арестуваме, ти просто изчезна.