Робърт Шекли - Крадец във времето

Трябваше всичко да се обмисли, при това много внимателно. Пък и беше крайно време вече да разгледа по-подробно хронокара — нали трябваше да го изобрети… Не, вече го е изобретил, така че не беше лошо да види поне как действа.

Имаше бутони за трите сектора на Цивилизованото време и специална скала за пътешествия извън пределите на Трети сектор, в Нецивилизованото време. На метална пластинка в ъгъла беше гравирано: „Внимание! За избягване на самоунищожаването съблюдавайте интервал между скоковете във времето поне половин час!“

Не успя да научи много от огледа. Но според думите на Уиглан, за разработването на хронокара е отделил цели осем години — от 1954 до 1962. А той искаше да разбере устройството на прибора за няколко минути. Явно не беше по силите му.

Когато стигна до първите здания, Елдридж установи, че навлиза в малък град. Улиците бяха пусти. Съвсем рядко се мяркаха самотни фигури, движещи се бавно под палещите лъчи на слънцето. Елдридж се зарадва на консервативното им облекло. Със своя костюм можеше да мине за селянин.

Вниманието му бе привлечено от сграда с надпис: „ГРАДСКА ЧИТАЛНЯ“.

Библиотеката! Ето къде би могъл да се запознае с историята на последните векове. Може би тук ще открие и материали, касаещи престъплението, което е извършил?

Но… Да не би и тук да го търсят? Дали Първи и Втори сектор са подписали конвенция за екстрадиране на престъпници?

Налагаше се да рискува.

Елдридж ловко се промъкна покрай дебелата бледолика библиотекарка и се отправи към стелажите.

Скоро намери голям раздел, посветен на проблема с придвижването във времето и много се зарадва, когато откри книгата на Рикардо Алфредекс „Как започнаха пътешествията във времето“. Още на първите страници се разказваше как в един слънчев ден на 1954 година в главата на младия гений Томас Елдридж се оформила идея, породена от уравненията на Голстед. Формулите били смешно прости — Алфредекс привеждаше за пример някои оат тях. Но Елдридж пръв е успял да ги изведе и по този начин е открил очевидното.

Томас се намръщи. „Очевидно“ било! Толкова е „очевидно“, че дори и самият автор още не може да разбере същността на откритието си.

През 1962 година хронокарът бил патентован. Първото изпитание преминало успешно — младият изобретател попаднал във времето, което по-късно било наречено Първи сектор.

Елдридж вдигна глава, защото усети нечий съсредоточен поглед. До стелажа стоеше деветгодишно момиченце с очила и се бе вторачило в него. Той продължи да чете, без да му обръща внимание.

Следващата глава носеше гръмкото название „Никакъв парадокс“. Прелисти я набързо. В началото авторът разглеждаше парадокса за Ахил и костенурката, като го бе разнищил с помощта на интегралното смятане. След това логически преминаваше към така наречените парадокси на времето, според които пътешествениците из различните епохи убиват своите пра-пра-родители, срещат се със самите себе си и така нататък. С една дума, древните парадокси на Зенон. По-нататък Алфредекс доказваше, че всички парадокси са изобретени от талантливи хронотуристи.

Елдридж не успя да разбере напълно сложните логически построения в този раздел, но най-поразителното бе, че авторът непрекъснато се позоваваше на него.

Следващата глава носеше заглавието „Авторитетът загина“ и в нея се описваше как Елдридж срещнал Уиглан, притежател на спортен магазин в Първи сектор. Станали големи приятели. Бизнесменът взел под своя закрила младия гений, помагал му да пътува из различните сектори, за да изнася лекции там. След това…

— Моля да ме извините, сър — обърна се някой към Елдридж.

Вдигна глава и видя пред себе си бледоликата библиотекарка. Зад гърба й надничаше очилатото момиче и доволно се усмихваше.

— Какво има?

— В читалнята не се допускат хронотуристи — строго заяви библиотекарката.

„Така де — помисли си Елдридж. — Всеки хронотурист може да грабне колкото успее ценни книги и да изчезне с тях. Сигурно и в банките не ги пускат.“

Цялата беда се състоеше в това, че раздялата с книгата в този момент му се струваше като смъртна присъда.

Елдридж се усмихна и продължи да поглъща ред след ред, сякаш нищо не е чул.

Значи така, младият Томас упълномощил Уиглан да се грижи за договорите, а освен това му преотстъпил правата върху хронокара, получавайки като компенсация смешно малка сума.

Естествено, по-късно ученият завел дело срещу Уиглан, но го загубил. Опитал се да обжалва — безрезултатно. Останал без пукнат петак в джоба и зъл като демон, Елдридж свил от правия път, като откраднал от Уиглан…