Робърт Шекли - Крадец във времето

Уиглан млъкна за малко и уморено заразтрива челото си, след което продължи:

— Бях твой приятел, Том. В нашия сектор ти попадна първо на мен. Колко халби флокас сме пресушили! Уредих те да пътешестваш като лектор из трите сектора… Но вместо благодарност — ти ме ограби! — Лицето му доби сурово изражение. — Приберете го, господа!

Докато Уиглан произнасяше обвинителната реч, Елдридж успя да прочете какво пише на приборите на полицаите: „Хронокар на Елдридж, собственост на полицията на департамента Айскил“.

— Носите ли заповедта за арестуване? — попита единият полицай.

Уиглан започна да рови из джобовете си.

— Май не съм я взел. Но вие знаете, че той е крадец!

— Това всички го знаят — отвърна полицаят. — Само че по закон нямаме право да арестуваме човек от доконтактния период без заповед.

— Изчакайте ме, веднага се връщам.

Уиглан погледна часовника на ръката си, спомена нещо като „след половин час съм тук“, натисна бутона и… изчезна.

Полицаите седнаха на канапето и се зазяпаха в репродукциите по стената.

Елдридж трескаво се мъчеше да намери някакъв изход. Не можеше да повярва на подобна глупост, но… Как да ги накара да го изслушат?

— Като си помислиш само — такава знаменитост, а се оказа крадец! — обади се единият от полицаите.

— А бе, всички гении са си малко откачени — философски отбеляза вторият. — Помниш ли балетиста? Какви пируети правеше! А уби едно момиче… Даже вестниците писаха, че бил истински гений.

Първият полицай запали цигара и хвърли клечката върху старото червено килимче.

О’кей, реши Елдридж. Явно е истина. Нямаше как да опровергае фактите. Още повече, че самият той започна да изпитва съмнения дали не е гениален.

И все пак какво се е случило?

През 1962 година ще изобрети машина на времето.

Напълно логично и вероятно за един гений.

И ще пътешества в трите сектора на Цивилизованото време.

Естествено, щом разполагаш с машина на времето, защо да не се възползваш от нея и да изследваш трите сектора, дори и Нецивилизованото време?

А после изведнъж ще се превърне в… крадец!

А, не! Това не може да бъде — изобщо не пасваше на принципите му!

Елдридж беше много целеустремен млад човек. И най-дребното мошеничество му се струваше унизително. Като студент никога не бе използвал пищови, а данъците си плащаше до последния цент.

Освен това никога не бе имал склонност да „прибира“ чужди вещи. Заветната му мечта беше да живее в уютно градче, обграден с книги, да се наслаждава на музиката, да се любува на слънцето, да има любезни съседи и да обича хубава жена.

И изведнъж го обвиняват, че е крадец! Добре, да приемем, че и това е факт. Обаче какво го е подтикнало към подобни действия? Какво се е случило в бъдещето?

— Ще гледаш ли състезанието на ония с делтапланерите? — обърна се единият полицай към колегата си.

— Аха.

Изобщо не им пука за мен, помисли си Елдридж. Когато Уиглан донесе заповедта, ще му надянат белезниците и ще го заведат в Първи сектор, където ще го хвърлят в затвора.

При това за престъпление, което ще извърши.

В този момент взе решение.

— Лошо ми е — заяви той и започна бавно да се свлича от стола.

— Гледай го в ръцете! — извика един от полицаите. — Може да има оръжие!

Двамата се хвърлиха към него. Хронокарите им останаха на канапето.

Елдридж скочи към тях от другата страна на масата и грабна единият от приборите. Успя да съобрази, че Първи сектор едва ли е най-подходящото място, където може да отиде. Затова натисна второто копче отляво.

Веднага го обгърна мрак.

Когато отвори очи, Елдридж откри, че стои насред полето, в трева до колене, на двадесетина метра от някакво шосе. Въздухът беше топъл и леко влажен.

Добра се до пътя. От двете му страни имаше оризови поля, оформени като стъпаловидни тераси. Ориз? И то в щата Ню Йорк? Елдридж си спомни прогнозите за изменение на климата. Явно учените не са били далеч от истината, когато предсказваха рязко затопляне. Бъдещето стопроцентово потвърждаваше техните теории.

От него като буен поток се лееше пот. Земята беше влажна, сякаш скоро е валял дъжд, но небето беше ясно и безоблачно.

А къде са фермерите? Погледна към слънцето — беше изминало половината от пътя си. Реши, че са отишли да обядват. На около един километър пред него се виждаха постройки. Елдридж изтупа праха от обувките си и се отправи нататък.

Но какво ще прави като стигне там? Как ще разбере какво е станало с него в Първи сектор? Не може да попита първия срещнат: „Извинете, сър, аз съм от 1954 година. Имате ли представа какво се е случило с мен?“