Робърт Шекли - Крадец във времето

— Сър — не мирясваше бледоликата. — Дори да сте глух, трябва веднага да напуснете читалнята. В противен случай ще се обадя в полицията.

Елдридж с нещастен вид постави книгата на мястото й и тръгвайки към изхода, не пропусна да просъска на момиченцето: „Очиларка нещастна!“

Стана му ясно защо Уиглан толкова държи на ареста му — Елдридж да е зад решетките по време на следствието.

И все пак… Какво би могло да го тласне към кражба?

Самият факт, че Уиглан си е присвоил правата върху изобретението, би бил достатъчен повод, но Елдридж усещаше, че не това е главното. Не би се почувствал по-щастлив, ако ограби Уиглан. А и с това нещата не биха се оправили. В подобна ситуация той би могъл и да се хвърли в бой, и да отстъпи, ако не иска да се цапа… Но чак да открадне — не, това не…

Добре, все някак ще се оправи в тая каша. Ще се скрие във Втори сектор и ще се постарае да си намери работа…

В този момент двама души го хванаха за ръцете, а третия му взе хронокара. Направиха го толкова бързо и професионално, че Елдридж не успя и да мигне от изненада.

— Полиция! — представи се единият мъж и тикна пред носа му значка. — Налага се да дойдете с нас, мистър Елдридж.

— Защо?! — възмути се той.

— За кражби в Първи и Втори сектор.

О-хо, значи и тук съм успял да се отлича, помисли си Елдридж.

Влязоха в сградата на полицията и го въведоха в малка затъмнена стая. Капитанът, строен, весел човек с опадала коса, освободи подчинените си, а на Елдридж предложи стол и цигара.

— И така, значи вие сте Елдридж.

Томас кимна с охота.

— Още като малък съм слушал много за вас — продума капитанът с носталгия по добрите стари времена. — За мен бяхте герой.

Елдридж мимоходом отбеляза, че шефът на полицията сигурно е поне петдесет години по-възрастен от него, но реши да не се замисля върху това изказване. Още повече, че тъкмо той минаваше за най-големия специалист по парадоксите във времето.

— Винаги съм считал, че са ви скроили някакъв мръсен номер — продължи капитанът, докато въртеше из ръцете си тежко бронзово прес-папие. — Никога няма да се съглася, че човек като вас може да стане крадец. Тук започна да се прокрадва мнението, че това е темпорална лудост…

— Какво установихте в крайна сметка? — с надежда попита Елдридж.

— Ами, нищо конкретно! Гледахме ви характеристиките — те не потвърдиха опасенията. Странно, наистина странно. Защо, например, откраднахте точно тези вещи?

— Кои?

— Не помните ли?

— Нищо. Темпорална амнезия.

— Да, да, ясно — каза капитанът със съчувствие и подаде на Елдридж един лист. — Ето, погледнете.

ПРЕДМЕТИ, ОТКРАДНАТИ ОТ ТОМАС МОУНРОУ ЕЛДРИДЖ

№ Стоки Количество Сума

I. От спортния магазин на Уиглан, Сектор I

1. Многозарядни пистолети 4 бр. 10 000

2. Надуваеми спасителни пояси 3 бр. 100

3. Репелент против акули 5 бр. 400

II. От специализирания магазин на Алфган, Сектор I

1. Микрофилми с Избрана световна литература 2 компл. 1000

2. Записи със симфонична музика 5 бобини 2650

III. От продоволствения склад на Лури, Сектор I

1. Картофи сорт „бял“ 50 кг. 5

2. Семена от моркови, сорт „Фанси“ 9 пак. 6

IV. От галантерийния щанд на Менъри, Сектор II

1. Дамски огледалца 6 бр. 95

Обща сума 14 256

— Какво означава всичко това? — недоумяваше капитанът. — Да бяхте откраднали един милион — разбирам, но тия глупости!

Елдридж поклати глава. Прочитането на списъка не внесе никаква яснота. Е, многозарядните пистолети биха му били полезни, но огледалца, спасителни пояси, картофи и всички останали глупости, както правилно се изрази капитанът — за какво са му притрябвали?

Това изобщо не подхождаше на характера му. Явно трябваше да разглежда себе си като двама души: Елдридж I — изобретателят на хронокара, жертва на измама, клептоман, извършил серия необясними кражби и Елдридж II — младият учен, подгонен от Уиглан. Нищо не си спомняше за Елдридж I. Обаче искаше да установи мотивите за постъпките му, инначе нямаше как да разбере защо е трябвало да понесе наказание!

— Какво стана след моите кражби?

— Засега не е ясно. Известно е само, че се скрихте в Трети сектор, заедно с откраднатото. Когато се обърнахме към тях с молба да ви предадат, отговориха, че не сте там… В общи линии, вие изчезнахте.

— Къде?

— Не знам. Бихте могли да се отправите отвъд Трети сектор, в Нецивилизованото време.

— Какво е това „Нецивилизовано време“?

— Надявахме се, че вие ще ни разкажете за него, защото сте единственият, който го е изследвал — усмихна се капитанът.