Робърт Шекли - Крадец във времето

— Кажете ми все пак какво съм направил? — настоя Елдридж, докато предаваше хронокара си на полицаите.

— Срещу теб има обвинение pа диверсия и убийство — отвърна старейшината.

Елдридж го погледна ужасен. Избяга от обвинението за дребна кражба от Първи във Втори сектор, където веднага го спипаха. Отправи се в Трети сектор с надежда за спасение, но там бе обявен за убиец и диверсант!

— Всичко, за което си мечтаех — започна той с жалка усмивка, — бе да живея в уютно градче, да чета книги, да съм заобиколен от добри съседи…

Когато се свести, лежеше на глинения под в една тясна килия на кирпичения затвор. През тясното прозорче се виждаше красивият залез. Откъм вратата се чуваха странни извивки, сякаш някой се опитваше да пее.

До себе си Елдридж откри поднос с някаква неизвестна храна и се зае с унищожаването й. Напи се с вода от втория съд. Опря гръб на стената и тъжно се загледа в залеза.

— Тъмничар! — извика Томас.

Някой се приближи.

— Искам адвокат.

— Ние нямаме адвокати — гордо заявиха отвън. — Имаме справедливост! — И стъпките се отдалечиха.

Наложи се да преразгледа становището си относно справедливостта без закон. Не звучеше лошо, но как ли изглеждаше на практика?…

На двора монтираха бесилка. Елдридж лежеше на пода и слушаше смеха и закачките на работниците — сумракът не пречеше на заниманията им.

Сигурно беше задрямал, защото се сепна от шума, който идваше откъм вратата. Тя се отвори и в килията влязоха двама души. Единият — мъж на средна възраст с акуратно подстригана брада, а другият — широкоплещест загорял човек на възрастта на Елдридж.

— Познахте ли ме? — попита възрастният.

Томас зяпаше учуден.

— Аз съм баща й.

— А аз съм годеникът й — вметна вторият и заплашително пристъпи напред.

Брадатият едва го удържа.

— Разбирам и оправдавам гнева ти, Моргъл, но заради постъпките си той ще увисне на бесилото!

— На бесилото? Това не е ли проява на снисхождение към него, мистър Бекер? Би трябвало да го разкъсаме между четири коня, да го изгорим и да разнесем пепелта му с вятъра.

— Да, да, разбира се, но ние сме справедливи и милосърдни хора — отвърна Бекер с достойнство.

— Ама чий баща сте вие в края на краищата? — не издържа Елдридж. — И този младеж чий годеник е?

Мъжете се спогледаха.

— И какво, по дяволите, съм направил? — не мирясваше Томас.

Бекер му разказа.

Оказа се, че Елдридж пристигнал при тях от Втори сектор с цяла торба откраднати дреболии. Приели го като равен, защото са честни и открити хора, наследили една изсушена и опустошена земя, в която слънцето пече безпощадно, ледниците се топят, а нивото на океаните продължава да расте.

Народът на Трети сектор със сетни сили поддържал няколкото останали завода и електростанции. Елдридж им помогнал да увеличат производството. Предложил нови, прости и евтини методи за консервиране на продукцията. Правел изследвания в Нецивилизованото време. С една дума, станал всеобщ любимец и жителите на Трети сектор го обичали и защитавали.

И за отплата Елдридж похитил прелестната дъщеря на Бекер. Младото момиче било сгодено за Моргъл. Всичко било готово за сватбата, но точно тогава Елдридж показал истинското си лице. В една тъмна нощ отвлякъл девойката с адската машинка, която сам изобретил. Момичето изчезнало, а от пренатоварването всички електростанции излезли от строя.

Обвинен бил в убийство и умишлено нанасяне на вреда в големи мащаби.

Но разярената тълпа не успяла да хване Елдридж — той извадил някакво устройство от торбата си, натиснал едно копче и изчезнал.

— И всичко това съм го направил аз? — попита Елдридж със съмнение.

— Има свидетели — потвърди Бекер. — Плюс това някои от твоите вещи останаха тук.

Елдридж сведе поглед.

Вече бе запознат и с престъпленията си в Трети сектор.

Само че обвинението в убийство не беше основателно. Очевидно е създал мощен „товарен“ хронокар, с помощта на който е изпратил момичето някъде във времето, но без междинни спирки, както изисква използването на портативния апарат. Но как ли да им го обясни — тук си нямат понятие от habeas corpus1.

— Защо направи това? — попита Бекер.

Елдридж вдигна рамене и недоумяващо поклати глава.

— Нима не те приех като син? Не те ли спасих от полицаите на Втори сектор? Не те ли нахраних, не те ли облякох? Както и да е — въздъхна брадатият. — Утре сутринта ще се изповядаш на палача.

Той побутна Моргъл към вратата и двамата напуснаха килията.