Робърт Шекли - Крадец във времето

Ако имаше подръка пистолет, сигурно щеше да се самоубие. По всичко личеше, че в него се таят най-низки страсти, за които дори не подозира и заради които утре щяха да го обесят.

И все пак беше несправедливо. Той е само един невинен свидетел, постоянно попадащ на последствията от своите минали (или бъдещи) постъпки. Само Елдридж I знаеше истинските мотиви и би трябвало той да носи отговорност за това.

Ако наистина е крадец, защо ще са му тези картофи, спасителни пояси, огледалца и тем подобни?

Какво е направил с момичето? Какви са били целите му?

Уморен, Елдридж затвори очи и се потопи в тревожна дрямка.

Събуди се с усещането, че в килията има още някой. Разтърка очи и успя да фиксира Уиглан. В ръката му се виждаше хронокар.

Нямаше сили да се удиви. Цяла минута гледа врага си, след което каза:

— Дошъл си да се порадваш на края ми, а?

— Не мислех, че ще стане така — възрази Уиглан, докато бършеше потта от челото си. — Повярвай ми, Том, нямам никакво желание да те екзекутират.

Елдридж седна и се загледа втренчено в него.

— Но ми открадна изобретението!

— Да — призна Уиглан. — Обаче го направих заради теб. Иначе бих ти предложил да разделим печалбата.

— Защо го открадна?

Уиглан явно беше смутен.

— Теб изобщо не те интересуваха парите.

— И ти чрез измама си ме принудил да ти предоставя правата върху изобретението, така ли?

— Ако не бях аз, това щеше да стори някой друг. Само ти помогнах — в края на краищата ти не си човек от нашия свят. Кълна се! Имах намерение да те направя съдружник. — Той отново си избърса челото. — Не допусках, че може да настъпи такъв обрат.

— Но ме натопи за кражбите.

— Какво?! — Уиглан изглеждаше истински възмутен. — Не, Том, ти наистина открадна тези неща. И досега не мога да разбера защо.

— Лъжеш!

— Не съм дошъл тук, за да те лъжа. Точно обратното — осъзнах, че не биваше да присвоявам изобретението ти.

— Тогава… защо съм крал?

— Струва ми се, че е свързано с някакви твои нелепи планове за Нецивилизованото време. Но сега проблемът е друг. Наистина не мога да те отърва от обвиненията, но мога да те измъкна от тук.

— И къде? — попита Елдридж без надежда. — Търсят ме из всички сектори.

— Ще те скрия, ще видиш. Ще останеш при мен, докато не прекратят делото поради давност. Никой не би се сетил да те търси в моята къща.

— А правата върху изобретението?

— Ще останат при мен — заяви Уиглан. — Ако ти ги върна, ще ме обвинят в темпорално престъпление. Но ще разделим печалбата, обещавам ти. Просто имаш нужда от съдружник.

— О’кей. Хайде да се махаме.

Уиглан беше донесъл комплект шперцове и доста ловко се справяше с тях. След няколко минути излязоха от затвора и потънаха в тъмнината.

— Моят хронокар е слабичък за двама — прошепна Уиглан. — Има ли начин да вземем твоя?

— Сигурно е в бараката.

Никой не охраняваше постройката и те бързо се справиха с катинара. Вътре намериха хронокара на Елдридж II и странното, нелепо имущество на Елдридж I.

— Хайде, да изчезваме! — каза Уиглан.

Томас поклати глава.

— Какво ти става? — с досада попита Уиглан. — Слушай, Том, разбирам, че не мога да разчитам на доверието ти. Но, честен кръст, ще ти дам подслон. Не те лъжа.

— Вярвам ти. Но въпреки всичко не искам да се връщам.

— Какво си намислил?

Елдридж още не беше решил. Пред него имаше две възможности — да се върне с Уиглан или да продължи пътешествието си сам. За добро или лошо, реши да остане верен на себе си и да разбере какви ги е забъркал там, в бъдещето.

— Ще отида в Нецивилизованото време — уверено заяви той.

— Не прави това! — изплаши се Уиглан. — Може да свършиш с пълно самоунищожение.

Елдридж започна да подрежда багажа си в торбата. Сложи картофите и семената, отгоре постави микрофилмите, репелента, огледалцата и накрая — многозарядните пистолети.

— Имаш ли изобщо представа за какво ти е всичко това?

— Ни най-малка — отвърна Елдридж, докато закопчаваше джобовете на ризата, където беше напъхал лентите със симфонична музика. — Но все за нещо е трябвало…

Уиглан въздъхна тежко.

— Не забравяй за тридесетминутната пауза между скоковете, иначе ще бъдеш унищожен. Имаш ли часовник.

— Не. Остана в кабинета.

— Вземи моя. Противоударен, херметичен, такива използват спортистите. Уиглан му подаде часовника си. — Е, Том, от все сърце ти желая успех.

Елдридж премести стрелката на най-крайното деление в бъдещето, усмихна се и натисна бутона.