Кейт Мортън - Изплъзване от времето

— Кажи ми какво виждаш?

Извърна се към мен, но не отговори. За част от секундата си представих как изглеждам в очите му. Пропастта между неговия опит и моя бе огромна. Дадох си сметка, че няма начин да ми каже какво вижда. Осъзнах, че има гледки и звуци, които не могат да бъдат споделени, нито пък да изчезнат. Живеят в съзнанието, докато малко по малко потъват дълбоко в паметта и поне за известно време биват забравени.

Ето защо не питах повече. Поставих длан на тила му и го накарах да положи глава на рамото ми. Стояхме така, докато тялото му трепереше до моето.

Останахме още дълго на стъпалата.

Хана и Теди сключиха брак в първата събота на месец май 1919 година. Сватбата се състоя в малкия параклис на „Ривъртън“. Семейство Лъкстън вероятно предпочиташе Лондон, за да могат повече от известните им познати да присъстват, но господин Фредерик бе категоричен и бе понесъл толкова удари в предходните месеци, че никой нямаше сърце да спори с него. Така и стана. Тя се омъжи в малката черква, както това се бе случило и на родителите й, а и на техните родители.

Валеше — много деца, отсече госпожа Таунсенд; натъжени предишни любими, прошепна заговорнически Нанси, — ето защо сватбените снимки бяха загрозени от черните чадъри. По-късно, когато Хана и Теди се настаниха да живеят в къщата на Гроувънър Скуеър, една такава снимка стоеше на писалището в стаята за закуска. На нея се виждаха Хана и Теди един до друг в центъра, широко усмихнатите Саймиън и Естела от едната страна, а господин Фредерик и Емелин с безизразни лица — от другата.

Може би сте изненадани как се случи такова нещо? Хана бе яростна противничка на брака, имаше толкова много идеи и амбиции. Докато Теди — разумен и мил — съвсем не можеше да се нарече разбивач на женски сърца, още по-малко на сърцата на млади жени като Хана…

Истината е, че не беше толкова сложно. Подобни неща рядко са сложни. Просто подредба на звездите.

На сутринта след въпросната вечеря семейство Лъкстън замина за Лондон. Имали делови ангажименти и всички предположихме, ако изобщо на някой му хрумна да прави предположения, че ги виждаме за последен път.

Вниманието ни беше насочено към другото голямо събитие. През цялата следваща седмица група неустрашими жени дебаркираха в „Ривъртън“, натоварени с тежката задача да подготвят влизането на Хана в обществото. Януари беше времето на ежегодните балове в провинцията и бе непростима грешка да се забавиш с ангажирането на дата. И така, бе определен денят 20 януари.

Една сутрин в самото начало на новата година поднасях чая на лейди Клементайн и вдовицата лейди Ашбъри в дневната. Бяха се настанили една до друга на канапето с разтворени бележници на коленете.

— Петдесет ми се струва добра бройка — заяви лейди Вайълет. — Няма нищо по-неприятно от малко танцуващи двойки.

— С изключение на тълпа танцуващи двойки — допълни лейди Клементайн. — Не бих казала, че това ще е проблем в наши дни.

Лейди Вайълет се зачете с очевидно неодобрение в списъка пред себе си.

— Какво ще правим, скъпа моя, с този дефицит?

— Лейди Таунсенд ще се справи както винаги — опита се да внесе спокойствие поне по този въпрос лейди Клементайн.

— Нямам предвид храната, Клем, а мъжете. От къде да намерим повече мъже?

Лейди Клементайн се наведе, за да огледа по-добре списъка.

— Това е направо престъпно — поклати глава тя сърдито. — И създава толкова много неудобства. Да изпратиш най-качествените мъже на Англия на гибел в забравените от бога поля на Франция и да оставиш младите дами тук на сухо в ужасен недостиг на партньори за танц. Мен ако питаш, това е заговор. На германците. — Тя ококори очи, изненадана от собственото си разкритие. — Искат да попречат на английския елит да се размножава.

— Сигурно ще се сетиш за още някой, когото можем да поканим, Клем. Известна сватовница си.

— Смятам, че имах невероятен късмет с изнамирането на онзи глупак за Фани — въздъхна лейди Клементайн и разтри с върховете на пръстите врата си. — Бях много разочарована, че Фредерик така и не прояви никакъв интерес. Нещата щяха да са далеч по-прости, ако си бе дал поне малко труд. Наложи се да търся сред най-безнадеждните кандидати.

— Съпругът на моята внучка няма да е от групата на безнадеждните — категорична бе лейди Вайълет. — Бъдещето на нашето семейство зависи от избора на партньор за нея. — Тежка въздишка се откърти от гърдите й, която скоро прерасна в кашлица, разтърсила крехката й фигура.