Кейт Мортън - Изплъзване от времето

— Хана ще има повече късмет от горкичката Фани — увери я лейди Клементайн. — За разлика от моята повереница твоята внучка е благословена с ум, красота и чар.

— И с никакво желание да ги използва — допълни лейди Вайълет. — Фредерик разглези тези деца. Даде им прекалено много свобода и твърде малко наставления. Това важи с особена сила за Хана. Истински извор на скандални идеи за независимост е тя.

— Независимост — с истинска погнуса промълви лейди Клементайн.

— Няма никакво желание да бърза с брака си. Заяви ми го, когато бяхме в Лондон.

— Наистина?

— Погледна ме най-спокойно в очите и с влудяваща любезност декларира, че пет пари не дава дали ще е представена в обществото, така че може да си го спестим, ако това ни затруднява.

— Ама че дързост!

Щяло да бъде излишен разход, тъй като нямала никакво намерение да влиза в обществото дори когато остарее. Според нея обществото е… — Лейди Вайълет затвори очи пред изпитанието, което й предстоеше. — Според нея обществото било скучно и ненужно.

— Не може да бъде! — зяпна лейди Клементайн.

— Каза го.

— И какво предлага наместо това? Да остане в дома на баща си и да е вечната стара мома?

Двете жени не можеха да допуснат, че съществува и друга възможност. Раменете на лейди Вайълет се огънаха под тежестта на проблема.

Усетила, че се налага леко повдигане на духа, лейди Клементайн изпъна гръб и потупа ръката на приятелката си.

— Млада е още, Вайълет. Има толкова много време, в което да промени мнението си. — Тя наклони закачливо глава. — Спомням си, че на нейните години и ти имаше някои свободолюбиви идеи. Виждаш, че ги преосмисли с течение на времето. И с Хана ще бъде същото.

— Ще й се наложи.

Доловила нюанс на отчаяние, лейди Клементайн попита:

— Има ли някаква особена причина да се бърза с намирането на съпруг? — Присви очи и повтори: — Има ли?

Лейди Вайълет въздъхна тежко.

— Значи има! — ококори очи лейди Клементайн.

— Причината е във Фредерик и проклетите му автомобили. Тази седмица получих писмо от банката. Пропуска все повече плащания.

— За първи път ли го научаваш? — жадна за информация попита лейди Клементайн. — Боже, боже!

— Мисля, че се е страхувал да ми каже. Знае какво ми е. Ипотекирал е цялото ни бъдеще заради тази своя фабрика. Продал е дори имението в Йоркшър, за да плати данъците върху наследството.

Лейди Клементайн изцъка.

— И го предпочете пред това да продаде фабриката си. Не че е нямало такива предложения.

— И в последно време ли?

— Не, за съжаление — въздъхна лейди Вайълет. — Фредерик е чудесен син, но никак не го бива за бизнесмен. Доколкото разбирам, сега се надява да получи заем от някакъв синдикат, с който го е свързал господин Лъкстън. — Тя поклати печално глава. — Попада от една катастрофа в друга, Клем. Нито за миг не се замисля за задълженията си като носител на титлата. — Тя притисна слепоочия с върховете на пръстите си. И отново въздъхна. — Дори не мога и да го обвиня. Тя не беше предназначена за него. — Последва обичайната тъжна реплика: — Да можеше Джонатан да е тук сега.

— Хайде, хайде — побърза да се включи лейди Клем. — Фредерик ще успее. — Автомобилите стават все по-модерни. Всеки човек, че дори и кучетата искат да карат коли. Онзи ден, докато пресичах Кензингтън Плейс, една едва не ме отнесе.

— Божичко! Пострада ли?

— Не и този път — делово съобщи лейди Клементайн. — Но не вярвам да имам същия късмет следващия. Уверявам те, смъртта няма да е много достойна. Надълго й широко обсъдих с доктор Кармайкъл какви биха били възможните наранявания.

— Ужас! — рече лейди Вайълет и поклати разсеяно глава. — Нямаше да се тревожа ролкова за брака на Хана, ако поне Фредерик бе направил тази стъпка.

— А има ли според теб вероятност за подобно нещо?

— Едва ли. Както знаеш, той не дава признаци, че мисли за следващ брак. Ако питаш мен, не се интересуваше много и от първата си жена. Твърде зает бе с… — Тя хвърли поглед към мен и аз побързах да се наведа над покривката на помощната масичка. — С онази нетърпяща коментар история. — Тя поклати глава и стисна устни. — Не. Ясно е, че няма да има повече синове и е безсмислено да се надяваме.

— Така че Хана остава последната надежда. — Лейди Клементайн отпи от чая си.

— Именно. — За пореден път лейди Вайълет въздъхна тежко и прокара длан по полата си. — Съжалявам, Клем, но причина за лошото ми настроение е настинката. Не мога да се отърва от неприятното предчувствие, което ме е обзело напоследък. Знаеш, че не съм суеверна, но имам странното усещане, че сме… — Тя погледна лейди Клементайн малко смутено. — Може да ми се смееш, но имам чувството, че ни е направена магия.